Не мислех, че ще приеме новината зле, защото беше светски човек. Чувствувах, че ще може да ме приеме заедно с моята професия.
- Пол, трябва да ти кажа нещо за себе си, което трябва да знаеш! - Казах аз.
- Вече знам - каза той сънливо - ти си чудесна в леглото.
- Благодаря ти за комплимента - казах аз - но работата е малко по-сериозна. Ако не бях добра в леглото, не бих могла да упражнявам професията си, ако можеш да се досетиш какво имам пред вид.
Какво точно искаш да кажеш? - Попита той, вече разсънен.
- Опитвам се да ти обясня, че не съм точно такава, за каквато ме мислиш - дизайнер на интериори в годишен отпуск. Всъщност съм професионалистка - момиче на повикване.
Той изведнъж седна и се отдръпна. Преди да успее да проговори, аз продължих:
- Моля те, не мисли, че ще искам да ми платиш или нещо такова. Тази нощ не бях на работа. Дойдох при теб, защото те желаех. И за да смекча удара, добавих: - Правя го само за да помагам на родителите си.
Пол явно беше шокиран от признанието ми, но след като поговорихме още малко, прие го безусловно. На другата сутрин напуснах дома на Тейлър и се пренесох при Пол, и всеки миг през следващите няколко дни прекарвахме заедно, като се влюбвахме все повече. Отдавна не се бях чувствувала така, въпреки целия си опит. Да оставим Ивълин Сейнт Джон - това беше нещо много по дълбоко. Ние ходехме навсякъде заедно и той беше тъй хубав, че бих се гордяла, ако можех да го закача на гърдите си като военен кръст. След като се бях върнала в Ню Йорк, след отчайващо дълго мълчание, Пол най-после ми се обади, че бил много зает и започнахме пак оттам, докъдето бяхме стигнали в Майями.
Пол живееше на 25-я етаж, в апартамент на Сентръл парк-юг и зимната панорама вън към заснежения парк беше великолепна и много романтична. Апартаментът беше елегантен, скъп и украсен с вкус с антични предмети. Спалнята имаше овален прозорец, откъдето обичах да гледам пейзажа и да мечтая. Пол имаше хубаво приятно тяло, но не беше едър и всъщност беше неопитен любовник. Но на нас не ни трябваха кой знае какви гимнастики. Различните начини се прилагат обикновено, когато нормалното положение започва да омръзва. Но когато човек е влюбен, нормалната поза е не по-малко интересна, отколкото ако застанеш на главата си. Чувствата ми към Пол в този момент бяха почти толкова силни, както бяха по-рано към Карл.
За пръв път след раздялата си с Карл, чувствувах такова нещо, защото той така ме беше наранил, че се боях да не би някой друг да ми причини такава болка. С една дума, бях станала по-възрастна, по-зряла. А зрелостта идва със страданието и с жизнения опит. В апартамента си бях инсталирала един телефон спецално за него и честолюбието му беше поласкано от това. Тогава работех сама и лесно можех да се освобождавам вечерно време. Понякога ходехме на театър и винаги след това се връщахме в неговия апартамент. Около един месец след като бяхме започнали нашата пламенна любовна афера, Пол ме помоли да му позволя да ме люби “по гръцки”. Никога по-рано не бях правила това и се възпротивих, но Пол настояваше:
- През живота си ти си правила всякакви неща. Проституирала си, а преди това си имала още много мъже, за това ако обичаш, позволи ми да ти отнема девствеността на единственото място, където ти е останала.
Аз го обичах и го оставих да прави каквото иска. Странно, колко беше развълнуван Пол от обладаването на задната ми част и колко се увлече. Той караше с ритъм, който направо ми разбърка вътрешностите, а и страшно болеше. От тази нощ той редовно искаше да правим любов по този начин. В началото болеше, но след време свикнах и даже понякога ми беше приятно, защото за щастие той не беше прекалено едър за мен. И все пак, той не мислеше за моето удоволствие. Своите желания поставяше на първо място, независимо дали аз харесвах това или не. Започнах да забелязвам у Пол черти на характера, които обезпокоително ми напомняха за Карл.
Освен че в половите отношения беше егоистичен, Пол не беше и никак щедър - даже по-стиснат от Карл. И през студените зимни нощи му беше жал да наеме такси. Това ме поохлади, макар че все още дълбоко го обичах. Започнах да забелязвам и други неща у своя адонис. Хем искаше да си има постоянна приятелка, хем искаше да има пълна свобода, а и не беше от мъжете, коио могат да се обвържат само с една жена. Откакто пътят на любовта започна да става каменист, аз все по-често започнах да оставам сама и започнах да се движа в компанията на любителите на груповия секс, за да не мисля за разочарованията в любовта си. Една вечер имах среща с група приятели в един бар на Първо авеню, наречен “моят дом”.