Даже започнах да го запознавам с приятелките си без никаква ревност. Но с Пол все още често говорехме по телефона с часове наред и си разменяхме шеги. Навярно това беше продължение на нашето континентално чувство за хумор. Във всеки случай, продължавахме телефонната си връзка. Обичам да слушам разни гласове и понякога само по гласа почти си представям как изглежда един човек. И често излизам праваа понякога правя ужасни грешки, какъвто беше случая с Нестор от Детройт, с когото се запознах по телефона. Нестор беше получил името си от един клиент, негов съгражданин. Започна да води с мен дълги и скъпи разговори всеки ден, седмици наред. Гласът му беше наистина божествен. От звука на гласа му си изградих представа за него като висок мъж, 6 фута и 3 инча, с конструкция на футболист и умопомрачително красив.
Беше малко арогантен, но все пак приятен. Беше богат, но не се перчеше с това. И ми разказа за своята великолепна къща в града по мил и непретенциозен начин. Разговорите с него ме подкрепяха по време на работа и аз с нетърпение очаквах да ми се обади всеки следобед. Най-после Нестор ме покани да прекарам един уикенд при него в Детройт и даже намекна, че това може да има и по-сериозни последици. Съгласих се с радост. Няколко дни преди запланувания уикенд аз витаех в облаците и разправях на всички:
- Мисля, че вече намерих човека, за когото ще се омъжа! В петък, когато се стягах за заминаване, той пак се обади и ме помоли да сложа в багажа някои еротични филмчета, просто за забавление.
- Прожекционния ми апарат е счупен - излъгах аз.
Не ми се искаше да развалям този нормален и с мъжествен глас човек. Исках да поставя отношношенията ни още от начало на правилна основа и да ги поддържам такива.
- Не се грижи за прожекционния апарат - каза той - аз имам хубав апарат.
- Защо толкова настояваш за тези мръсни филмчета? - Попитах аз - аз исках да се откъсна от тази обстановка, а ти искаш през почивните дни да се занимавам с такива работи.
- Е, миличка, нищо, донеси ги пък. - Настояваше той.
- Добре - съгласих се - само да не мислиш, че ще ги гледам.
Тръгнах за летището. По целия път за Детройт мечтах за почивните дни, които щях да прекарам с този мултимилионер, който, както ми беше казал един мой приятел, се славеше като много добър в леглото. Нестор ме посрещна на летището - костелив и висок 5 фута и 5 инча. Мечтите ми започнаха да рухват една след друга. Моят герой не само имаше глинени крака, но и даже крачета като кибритени клечки и лице на мустакато джудже-магъосник. Приятната дързост, която звучеше в гласа му по телефона, беше всъщност почти непоносима лигавост. Единственото нещо, което съвпадаше с предварителния му образ, беше богатството му. Нестор ме заведе във великолепната си къща, с изящно подредени стаи и картини от стари майстори по стените. Но извън всичко това, той беше чаровен като костенурка и интересен като пътно-транспортно произшествие.
Къщата беше много тиха и в нея се чуваше само мяукането на кривогледата сиямска котка без нокти. Нестор поигра с котката, нахрани я, пусна телевизора и седнахме да гледаме как космонавтите от Аполо се разхождат по луната. Около полунощ вече бях почти умряла от глад и той най-после сложи говеждо филе да се пече във фурната и това беше чудесно, защото една година не бях яла домашно приготвено ядене и само по време на работа изтичвах до кухнята за секунда да хапна няколко залъка. Навярно ще помислите, че много ми е харесала тази провинциална атмосфера, но всъщност се отегчавах до смърт. А този човек само ме ебеше - един, два, три пъти, включи десетина най-различни вибратора и изкуствени членове, след това започна да прожектира филмчетата, скъса две от моите и обеща да ми ги залепи сутринта, което изобщо не направи.
След това, в три и половина сутринта седнахме да вечеряме, после в пет легнахме да спим. В девет часа бече бях будна и бодра и исках да проведа няколко телефонни разговора с Ню Йорк. Но Нестор още хъркаше и се ядоса, че съм го събудила.
- Не можеш ли да поспиш до около 3 часа следобед?
- Да спя до 3 следобед?
В Ню Йорк винаги съм готова и облечена в 9 сутринта - винаги. Никога не спя повече от 4 часа. Той стана ядосан, смени чаршафите, сложи старите в пералнята, изми съдовете и нахрани кривогледата котка. И това беше всичко. Помогнах му за чаршафите и казах:
- Това можех да го направя и в къщи. Искаш ли да си поговорим за нещо интересно, да идем на театър или на ресторант и ако може да разгледаме града. След това реших да взема самолета за Ню Йорк. Обадих се на летището и направих резервация за 4 часа след обед. Докато седяхме в кухнята точно преди да тръгна, казах: