- Кажа ми как си се научил на твоята възраст да правиш жените щастливи?
- Всъщност, баща ми е косвеният виновник за това - започна да разказва той - той ми дойде на гости в Уест Коуст, където следвам кинематография и там ме запозна с любовницата си.
Една вечер той се увлече в делови разговор със свой съдружник и ме остави насаме с нея и ние скоро се заинтересувахме един от друг. Когато баща ми се върна у дома, като ме предупреди преди това да не казвам на майка ми за приятелката му, аз започнах да се срещам с нея редовно. Аз трябваше да крия професията си от хлапето, но то ми разказа, че любовницата на баща му, с която сега живее тайно, е “делова жена”, с 10 години по-голяма от него. Докато разговаряхме лениво, погледнах часовника си и открих с ужас, че е 4 часа сутринта, четири часа, откакто бях излязла от казиното, ужким на кратка разходка.
- Боже мой, трябва да си отивам - казах аз на своя млад любовник - приятелят ми ме чака в хотела.
Докато си навличах дрехите, момчето нахлузи едни джинси и като всеки възпитан мъж настоя да ме изпрати. След като чакахме влакчето цяла вечност, най-после го взехме, за да се изпречим при пристигането си пред очертаващия се на лунната светлина, твърде разгневен Лари, стоящ на балкона, от който се виждаше много добре всяко вагонче на влака. Нямаше начин да не ни види и да не се сети какво бяхме правили, защото в началото на вечерта, хлапето беше в черен костюм, а сега изведнъж - с джинси. Скочихме от влакчето щом спря и се забързахме нагоре към моя етаж. Когато завихме по коридора, вратата на моята спалня се отвори и оттам излетяха моите вещи - дрехи, огледала, четки, гребени. Нямаше да се чудя, ако след тях не изкочеше Лари с нож в ръка, затова казах на момчето:
- Чупка, изчезвай, недей да висиш тук!
Но Лари не се появи. Вратата на стаята ми се затръшна и аз го чух да крещи, докато хлапето се качваше на влакчето:
- Мръсно копеле, ти си ебал жена ми! Ще кажа на баща ти и майка ти! - С пълно гърло.
Светлини от стаите на внезапно събудените гости изпъстриха фасадата на хотела, докато аз отчаяно се опитвах да превъртя ключа в ключалката за да вляза и да накарам Лари да млъкне. Но той беше натикал една четка за зъби в ключалката. Докато се мъчех да отключа, един добре облечен мъж, който се връщаше от казиното, се появи в хола.
- Извинете, че ви безпокоя, сър, - казах аз - но ключалката е заяла. Ще може ли да ми помогнете?
Бедният човек изглеждаше уморен, но направи всичко възможно да ми бъде полезен. Когато се наведе, за да погледне отблизо упоритата ключалка, вратата изведнъж се отвори и се показа свирепото лице на Лари.
- И ти се опитваш да ебеш жена ми! - Обвини той нещастния човек - ще ви науча аз всички вас!
Всичко живо излезе в коридора и пололжението ставаше непоносимо конфузно. Трябваше да прекратя веднага този скандал, затова го бутнах вътре със страшна сила, скочих след него и тръшнах вратата. След това битката продължи. Нахвърлихме се един срещу друг и тъй като аз съм по-силна от него, съборих Лари на пода, сграбчих гъстите му сребристи коси и започнах да удрям главата му в пода. Един, два, три, пъти, докато ми дойде на ум, че следващия път може да го убия. Пуснах го при условие, че ще се укроти и ще забрави за случилото се. На сутринта се опитвах да го успокоя, а на другата сутрин решихме да се изнесем от хотела и да вземем хеликоптера за Ел Сан Хуан. На следващия ден Лари замина за Ню Йорк, а аз останах сама. Беше в навечерието на коледа и цялата тайфа от “Ел Конкистадор” дойде по този случай да ме посети в новия хотел. Щом ме видяха, казаха:
- Значи вие сте тази, която е измамила мъжа си и е прелъстила младото момче - и със смях разказваха как историята е обиколила целия хотел като светкавица.
Най-после Лари се оправи от инцидента и ми прости. Той знае, че когато ми се прииска, трябва да намеря жертва. А освен това, тези епизоди са като кораби, отминаващи в нощта. Но корабите, които пускат котва за известно време, го подлудяват. Понякога, по време на работа, може да се запозная с някой мъж, с когото да поддържам връзка седмици и месеци наред. Миналата година се влюбих в един 33-годишен банкер на име Скип, който приличаше на Шон о’Конъри на млади години. Лари знаеше за това, но се примиряваше, докато този мъж ми плащаше. Ако на сутринта при идването си, Лари намереше чек от него, той беше спокоен, но ако не намереше, се сърдеше. Което е всъщност лицемерие, защото дори банкерът да ми плаща, аз пак мога да го обичам. Макар че понякога обичам да смесвам чувствата с физическото удоволствие и с работата и Скип ми е плащал доста големи суми, за да прекара нощта с мен.