Той беше приказен, с фантастично тяло, с прекрасно чувство за хумор. Обикновено идваше в 9 вечерта, присъединяваше се към групата в гостната стая, дразнеше момичетата и ги изкарваше от кожата им - защото знаеше, че е хубав и наистина много се надуваше. Понякога обикаляше къщата, облечен в някой от копринените халати на Лари, и докато бъбреше, седнал на канапето, пооткриваше някои части на тялото си. “Случайно” оставяше халата си да се пооткрехне. Всички момичета го харесваха и ако не беше правилника в дома ми, етичния кодекс “да не се пипа любовника на мадам Ксавиера”, сигурно всички щяха да искат да му пуснат нещо “безплатно”. Докато бях със Скип, никой друг не ме интересуваше и беше божествено да обичам отново. През върховните часове, той шеговито ми помагаше като сервираше напитки на жадните клиенти и се разхождаше с бяла кърпа на ръката като истински камердинер.
Когато откъснехме време, се любехме и водехме дълги сантиментални разговори. Скип обичаше да гаси жаждата си с бира. Не мога да си спомня, колко кутии с бира съм му поръчала през месеците, когато се срещахме. Той даже изпращаше за бира моята прислужница и след това и даваше щедри бакшиши. Но моят “Джеймс Бонд” беше по-ревнив и от Лари. Ако Скип беше в къщата, той не ми позволяваше да затворя дори вратата на спалнята и да се договоря с клиентите насаме за плащането, защото мислеше, че правя нещо с тях. Не можех да участвувам в групов секс или тройка без Скип веднага да ме заплаши, че ще ме напусне. Дори да допуснем, че може да съм понесла някакви загуби поради отказването ми от тази допълнителна дейност, голямата щедрост на Скип, великолепното му тяло и прекрасна душа - да не говорим за многобройните червени рози, които ми изпрати - ме направиха напълно щастлива за няколко месеца.
Но накрая едно струпване на семейни проблеми и служебни грижи доведоха връзката ни само до приятелство, обаче ние си останахме добри приятели и все още изпитваме топли и нежни чувства един към друг. След като Скип отплува, друг кораб влезе в пристанището, хвърли котва и изглеждаше, че ще остане тук. Един грък, Такис, на около 29 години дойде да ме види във връзка с 2 момичета, с които искаше да ме запознае. Казваше, че са от Монреал и искат да живеят при мен. На врата се позвъни и аз видях пред себе си прекрасен младеж с телосложение на адонис, тъмни коси и зелени очи - същия цвят като моите, само че той имаше дълги черни мигли. Детска усмивка грееше на чувственото му, изразително лице. Само носът му беше малък и по мое мнение, абсолютно негръцки. Такис и аз пламнахме още от първия момент, в който се видяхме и се хвърлихме в обятията един на друг почти веднага след появяването му, след което той повече или по-малко влезе в живота и апартамента ми. Корабът беше останал в пристанището. Езикът му беше топъл и бърз и трябва да призная, че най-приятно чувство съм изпитвала от сношенията с него. Той знаеше къде точно да докосне тялото ми, как да ме целуне по врата и изобщо, как да прави любов.
Нашият ритъм беше като на вечните вълни на океана, идващи и отиващи си, издигащи се и падащи, напред и назад. Такис, който се оказа много емоционална и чувствителна натура, стана за мен едно от най-милите неща в живота ми. Той беше добър, мил, никога не се държеше невъзпитано и грубо. В известен смисъл беше ленив, защото обичаше да спи до късно, но такива бяха и моите съжителки, двете канадки, с които ме беше запознал. Те също се бяха нанесли в апартамента ми и той изведнъж се изпълни със смях и весели млади хора. Доколкото ми беше известно, Такис не беше спал с никоя от двете канадки. Беше ми казал, че в Монреал е бил приятел на добре известната мадам Кармин. Затова беше свикнал с късните часове, през които много различни мъже са посещавали дома на Кармин. Тя била в този бизнес от около 10 години и успяла да спести доста пари.
Като грък, Такис имаше една от известните слабости на сънародни- ците си - комарджийството. Той не лъжеше приятелката си като повечето мъже, но няколко пъти, когато се прибра в малките часове, той ми призна, че е ходил в игрален дом, за да играе любимата си арменска игра барбут. Такис вечно губеше. Аз му помагах, не с големи суми като Кармин, но с по някоя десетачка или двадесетачка отвреме-навреме. Една нощ, когато излезе, имаше в джоба си само долара, но когато се върна в 10 часа на другия ден, той беше уморен, но доволен - показа ми гордо пачка от 2000 долара, които беше спечелил с тази малка сума. Но парите изглежда просто прогаряха дупка в джоба му и като някой мазохист, той отново се връщаше на игралните маси и там ги губеше. Тъй като тези пари не бяха от спестяванията ми, или нещо такова, аз никога не можех да му се сърдя много.