Даже през първите дни имах желание да бъда номер едно. Бях чула, че агенцията по работна сила обявява конкурс за най-добра секретарка-полиглот в холандия и бидейки конкурентно способна и амби циозна, аз реших да се явя на него. Конкурсът беше за най-добър машинопис, стенографиране на 4 езика, превод, маниери и лични качества. След няколко изпита се стигаше до финала, на който, от всеки участник се искаше да напише стихотворение от 200 думи като рекламен памфлет на агенцията по труда и работната сила.
Аз бях най-младата от 60 участнички - и се случи да бъда най-добрата. Спечелих титлата “секретарка номер едно в холандия”. Последваха телевизионни интервюта, статиите във вестниците и пътуване до англия, както и награда от 1000 долара и аз бях назначена за ръководител на секция в работна сила, работа, която по съвпадение прилича на тази, която върша и днес. Клиентът иска услуга, а аз изпълнявам желанието му, като намирам най-подходящото лице за извършване на тази работа. Именно тогава открих, че имам най-вече администраторски талант в качеството си на посредник.
Научих и друг ценен урок от тази работа. Че ако си наистина инициативна, най-добре е да работиш колкото се може по-самостоятелно, защото другите са склонни да си седят и да жънат плодовете от твоята усърдна работа. За да се разсея след усилената работа през седмицата, ходех с приятели на един плаж с бял пясък недалеч от Амстердам, наречен Зандвоерт. Този красив плаж се простираше по цялото холандско крайбрежие и имаше малки вили с тераси и пъстро украсени ресторантчета, където може да се стои отвън и да се получи храна и освежителни напитки. Всяко ресторантче си имаше име и номер, така че ако искаш да си уговориш среща с някого, казваш “ще се видим във вил- хемина номер 24”.
В края на седмицата отидох в Зандвоерт с един търговски агент на име куук и двамата преживяхме нещо съвсем ново. Открихме ресторанта “Морски изглед 22” и живописната пъстра тълпа, която седеше пред него. Всички мъже бяха в прелестни облекла, бикини минискул, които едва прикриваха очертаните им авоари, вталени ризи, светли роби или шалове модел “св. Лаврентий”. Имаше и много маникюрирани пудели, подскачащи около тези “леки” момчета. Момичетата, както скоро открих, бяха също леки. Единствената нормална личност беше моят приятел куук. Много хубав и добре сложен, той като магнит привлече около себе си всички “пеперуди”.
Оставена сама, аз се представих навсякъде, докато стигнах до едно момиче, чието лице ми изглеждаше странно познато, макар че, доколкото си спомнях, нямах приятелки от дигите.
- Здрасти, - каза ми хубавичкото червенокосо момиче - как я карате последните няколко години?
- Аз ли? Сигурна ли сте, че имате пред вид мен?
- Да, малка мъжкаранке - каза тя, смеейки се.
- Какво искате да кажете? - Попитах я аз.
- Името ми е Хелън Карф, бях твоя учителка от горните класове и виждах как тичаш подир Хелга, докато аз, самата умирах от желание да си имам работа с теб.
Хелън Карф, която ни предаваше рисуване и дизайн, не беше от типа на “учителките”. Обличаше се елегантно, с шик и ни казваше, че е сгодена за най-красивия актьор на страната. Все пак аз бях достатъчно информирана, че нейния годеник е абсолютна пеперуда, но никога не съм си представяла, че тя, от своя страна, е лесбийка.
- Още тогава познах, че си мъжкарана, - осмели се да каже тя.
Бях изненадана да чуя това. Може да съм била здрава и добре сложена и имах къси руси коси, но като погледна снимките си от тези дни, из глеждам съвсем обикновено, симпатично момиче, спортен тип. Хелън ме хвана над лакътя. Ученичка и бивша учителка обиколиха насам натам и поговориха с момичетата. И от този ден, аз доброволно се присъединих към жените-хомосексуалистки. Най-напред тръгнах с едно момиче, на име Лизбет, която изглеждаше много женствена , когато започнахме да ходим, но след сближаването ни, започна да става все по-мъжка. Тя си подстригваше косата, носеше джинси, ризи и кецове и започна да пие и пуши като мъж. По онова време, аз не пиех и не пушех, заради един съвсем искрен договор, който бях сключила с родителите си като ученичка.
Те бяха казали, че ако не пия и не пуша, докато не навърша 18, ще ми купят моторен скутер, а като станах на 18, обещаха ми кола, ако се въздържам от тези неща, докато не навърша 21 години. Получих и скутера, и колата, и колкото и да е чудно, и до днес не съм изпила нито капка алкохол, а цигара съм запалвала само от време на време, без да вдишвам, по молба на някой ексцентричен клиент, за което ще разкажа по нататък.