„А защо се нарича Олимпиада?“ — замисли се той изведнъж. Не можеше да си го обясни. Защо на хляба казваха „хляб“?
Веднъж в детството си запита:
— Защо се казва Олимпиада, тате?
— Олипмиада означава състезание — отговори баща му.
— А когато Стаби и аз спорим, това Олимпиада ли е, тате?
— Не — отговори Платън старши. — Олимпиадата е особен вид съревнование и стига си ми задавал глупави въпроси. Ще разбереш всичко, което трябва да знаеш, когато получиш образование.
Джордж се върна в настоящето с въздишка и се сви на стола си.
Всичко, което трябва да знаеш!
Странно колко ясно изплува споменът в този миг. „Когато получиш образование.“ Никой никога не казваше: „Ако получиш образование.“
Сега му се стори, че винаги бе задавал глупави въпроси. Сякаш мозъкът му имаше предварителна информация за неговата неспособност да получи образование и продължаваше да задава въпроси, за да си избере оттук-оттам най-хубавите парченца.
И в Дома го подтикваха да прави същото, защото се съобразяваха с инстинкта на съзнанието му. Това бе единственият път за него.
Джордж изведнъж се надигна. Какво по дяволите прави? Кланя се на тази лъжа? Защото Трев го бе изпреварил, защото получи образование, защото участва в олимпийско състезание, пред което той самият отстъпи?
Той не е слабоумен! Не!
Съвсем неочаквано аудиторията скочи на крака и с оглушителна врява и крясъци поде ехото от бурния протестен вик на съзнанието му.
Ложата по средата на една от продълговатите страни на залата започна да се пълни с хора, които носеха знамената на Новиа, а на централното табло над тях се появи надпис „Новиа“.
Новиа бе свят от клас „А“, имаше голямо население и високоразвита цивилизация, навярно най-добрата в Галактиката. Тя спадаше към онзи тип светове, в които на всеки земен човек му искаше един ден да живее, а ако самият той не успееше, искаше да види своите деца настанени там. (Джордж си спомни, че планетата бе непоколебимата цел и на Тревелян… ето го сега в съревнование за нея.)
Светлините на тавана над зрителите и тези по стените угаснаха. Затова пък центърът на овалната чаша, където състезателите стояха в очакване, бе облян от светлина.
Джордж отново се опита да различи Тревелян, но разстоянието помежду им бе твърде голямо.
Ясният, равномерен глас на говорителя съобщи:
— Видни спонсори от Новиа, дами и господа, олимпийските състезания по металургия, цветни метали, започват. Участниците са…
Говорителят изчете добросъвестно имената им, градовете, които представляват, от колко години имат образование. Всяко име бе посрещано с радостни възгласи, за представителите на Сан Франциско те бяха най-гръмогласни. Когато дойде ред на името на Тревелян, Джордж остана изненадан от самия себе, от своите лудешки викове и ръкомахане. А посивелият мъж до него го изненада още повече, защото реагира по същия начин.
Момчето зяпна изумено съседа си, който се наведе към него и заговори силно, за да надвие врявата наоколо:
— Няма никого от моя роден град, затова ще насърчавам твоите. Познаваш ли някого?
— Не — отвърна Джордж, присвивайки рамене.
— Забелязах, че гледаш в онази посока. Искаш ли да ти дам моите очила?
— Не. Благодаря.
„Ама тоя стар глупак защо не си гледа своята работа?“
Говорителят продължи да чете установения правилник за провеждането на състезанието, методите за отчитане на времето и резултата и други подробности. Най-накрая стигна до основната част, до същността на самото съревнование и аудиторията застина в мълчание.
— Всеки участник ще получи сплав от цветни метали с неопределено съдържание. Изискванията са да изпробва сплавта, да й направи точен анализ до една десетохилядна в проценти. За целта всеки един ще използва микроспектрограф на Биман, модел FX–2, като апаратите в момента не са настроени правилно.
Аудиторията нададе одобрителен възглас.
— От всеки състезател се иска да установи каква е повредата в неговата апаратура и да я отстрани. Доставени са инструменти и допълнителни детайли. Възможно е някоя от необходимите части да не е в наличност, в такъв случай състезателят трябва да я поиска, а времето за доставка на детайла ще бъде приспаднато от крайното време. Готови ли са всички състезатели?
Върху таблото над състезател №5 неистово блесна червен сигнал. Младежът скочи от подиума и миг по-късно се върна. Зрителите се засмяха добродушно.
— Готови ли са всички състезатели?