— Точно така.
— Тогава ми уредете среща с някое длъжностно лице от друга планета, например с… новианин.
Инджинеску очевидно беше много учуден.
— Но…
— Вие можете да направите това — убедено каза Джордж. — Та вие самият сте важно длъжностно лице. Видях израза на лицето на полицая, когато му показахте удостоверението си. Ако откажете да направите това, аз… аз няма да ви позволя да ме изучавате.
На самия Джордж тази заплаха се стори глупава и безсилна. Но очевидно направи голямо впечатление на Инджинеску.
— Искането ви е неизпълнимо — каза той. — Новианин в месеца на Олимпиадата…
— Е, добре, тогава ме свържете с някой новианин по видеофона, и аз сам ще си уговоря среща.
— Смятате, че ще успеете?
— Уверен съм. Ще видите.
Инджинеску изгледа замислено Джордж и посегна към видеофона.
Джордж чакаше, опиянен от новото осмисляне на проблемите си и онова усещане за сила, което то му даваше. Той не може да претърпи неуспех. Не може. Той все пак ще стане новианин. Той ще напусне Земята като победител въпреки Антонели и цялата компания глупаци от приюта (той едва не се разсмя на глас) за слабоумни.
Джордж впи поглед в светналия екран, който трябваше да разтвори прозорец за новианите, прозорец към пренесеното на Земята ъгълче от Новиа. И той постигна това само за денонощие!
Когато екранът се проясни, се чу взрив от смях, но на него не се появи нито едно лице, само се мяркаха силуети на мъже и жени. Чу се нечий глас, прозвучал отчетливо на фона на общия шум:
— Инджинеску? Търси мен?
И ето, че на екрана се появи той. Новианин. Истински новианин. (Джордж не се усъмни нито за секунда. В него имаше нещо напълно извънземно, нещо, което не можеше точно да определи, или поне за миг да го сбърка с нещо друго.)
Той беше мургав, а тъмните му начупени коси бяха вчесани назад. Носеше черни мустаци и заострена брадичка. Но бузите му бяха толкова гладки, сякаш от тях завинаги е било премахнато окосмяването.
Той се усмихваше.
— Ладислас, това е вече прекалено. Ние не протестираме да ни следят, докато сме на Земята — в границите на разумното, разбира се. Но четенето на мисли не влиза в уговорката!
— Четене на мисли ли, достопочтени?
— Ами да! Та вие знаехте, че възнамерявам да ви се обадя днес. Знаехте, че смятах само да допия ето тази чаша… — На екрана се появи ръката му, и той погледна през чашата, пълна с бледолилава течност. — За съжаление, не мога да ви почерпя.
Новианинът не виждаше Джордж, който се намираше извън полезрението на видеофона. И Джордж се зарадва на отлагането. Трябваше му време, за да дойде на себе си. Той сякаш се беше превърнал в неспокойни пръсти, които нервно почукваха по масата…
Но все пак беше прав. Не беше сбъркал. Инджинеску наистина заема висок пост. Новианинът се обръща към него по име.
Отлично! Всичко се нарежда по най-добрият начин. Това, което Джордж загуби заради Антонели, ще му бъде върнато с лихвата, използвайки Инджинеску. И някога той, когато стане самостоятелен, ще се върне на Земята като могъщ новианин, точно като този, който така небрежно се шегува с Инджинеску, нарича го по име, а самият той остава „достопочтени“, — ето тогава ще си разчисти сметките с Антонели. Той ще му плати за тази половин година, и той…
Увлечен от тези съблазнителни мечти, той едва не забрави къде се намира, но внезапно се сепна, забелязвайки че е престанал да следи ставащото, и се върна към действителността.
— … не е убедително — казваше новианинът. — Новианската цивилизация е също толкова сложна и високоразвита, колкото земната. Новиа — това все пак не е Зестон. И да ни се налага да летим до тук за отделни специалисти — това е просто смешно!
— О, само за новите модели — с примирителен тон каза Инджинеску. — А новите модели не винаги намират приложение. За да получите образователни ленти вие бихте похарчили толкова, колкото биха ви стрували хиляда специалисти, а и откъде знаете, че ще ви е нужно именно такова количество?
Новианинът изпи виното си на един дъх и се разсмя. (Джордж беше очарован от лекомислието на новианина. Той смутено си помисли, че е трябвало да се въздържи от тази чаша, а също и от две-три предишни.)
— Това е типична наглост, Ладислас — каза новианинът. — Вие прекрасно знаете, че ще намерим работа за всички специалисти последен модел, които успеем да получим. Днес взех пет металурга…
— Знам — каза Инджинеску. — Бях там.
— Следили сте ме! Шпионин! — извика новианинът. — Е, тогава слушайте! Този нов модел металурзи се отличава от предишните само по това, че може да работи със спектрографа на Биман. Лентите не са модифицирани дори с толкова (той показа крайчеца на пръста си) в сравнение с миналогодишните. Вие пускате нови модели само за да идваме тук с протегната ръка и да се охарчваме за тяхното получаване.