— Ние не ви принуждаваме да ги вземате.
— О, разбира се! Само че вие продавате специалисти последен модел на Лондонум, а ние не можем да изоставаме. Вие ни въвлякохте в омагьосан кръг, вие, лицемерни земляни. Но пазете се, може би някъде има изход от него. — Смехът му прозвуча малко неестествено и той млъкна рязко.
— С цялата си душа се надявам, че той съществува — каза Инджинеску. — Е, обадих ви се за…
— Да, разбира се, че ми се обадихте. Какво пък, вече изказах мнението си. Сигурно следващата година пак ще се появи нов модел металург, за има за какво да плащаме. И той ще се отличава от сегашния само по умението да работи с някакво ново приспособление за анализ на ниобий, а след още една година… Но продължете. Защо ми се обадихте?
— При мен има един младеж и аз бих искал да побеседвате с него.
— Какво? — Очевидно новианинът не се зарадва от това. — На каква тема?
— Не знам. Той не ми каза. Честно казано, дори не знам нито името му, нито професията.
Новианинът се намръщи.
— Тогава защо ще ми губи времето?
— Очевидно той е убеден, че ще се заинтересувате от това, което смята да ви съобщи.
— О, разбира се.
— И с това ще направите услуга на мен — каза Инджинеску.
Новианинът сви рамене.
— Дайте го тук, но го предупредете да е по-кратък.
Инджинеску отстъпи настрани и прошепна на Джордж:
— Наричайте го „достопочтени“.
Джордж преглътна с мъка. Ето, започва се!
Джордж почувства, че се е изпотил. Макар че мисълта се беше появила преди малко, той беше убеден в правотата си. Тя възникна по време на разговора с Тревелян, после — след разговора с Инджинеску — се дооформи, а сега думите на новианина сякаш поставиха всичко по местата им.
— Достопочтени, искам да ви покажа изход от омагьосания кръг — започна Джордж, използвайки метафората на новианина.
Новианинът го изгледа.
— От какъв омагьосан кръг?
— Самият вие споменахте за него, достопочтени. От онзи омагьосан кръг, в който попада Новиа, когато идвате на Земята за… за специалисти. (Той не можеше да овладее зъбите си, които потракваха не от страх, а от вълнение.)
— Искате да кажете, че знаете начин, чрез който ще можем да минем без земния интелектуален пазар? Правилно ли ви разбрах?
— Да, сър. Можете да създадете собствена образователна система.
— Хм. Без ленти?
— Д-да, достопочтени.
— Инджинеску, приближете се, за да виждам и вас — без да изпуска поглед от Джордж, повика новианинът.
Историкът застана зад рамото на Джордж.
— За какво става въпрос? — попита новианинът. — Не разбирам.
— Давам ви честната си дума, достопочтени, че каквото и да е това, младежът постъпва така по собствена инициатива. Нищо не съм му възлагал. Нямам никакво отношение към това.
— Тогава какъв ви се пада? Защо ми се обаждате по негова молба?
— Изучавам го, достопочтени. Той представлява определена ценност за мен и аз изпълнявам някои негови прищевки.
— И с какво е толкова ценен?
— Трудно е да се обясни. Чисто професионален момент.
Новианинът се усмихна.
— Какво пък, всеки с професията си.
Той кимна към невидимите зрители зад екрана.
— Някакъв младеж, очевидно — протеже на Инджинеску, възнамерява да ни обясни как да получаваме образование, без да използваме ленти.
Той щракна с пръсти и в ръката му се появи нова чаша с бледолилава напитка.
— Е, говорете, млади човече.
На екрана се появиха множество лица. Мъже и жени се бутаха едни други, за да видят Джордж. На лицата им се отразяваха най-разнообразни оттенъци на веселие и любопитство.
Джордж се опита да изглежда по-неутрално. Всички те, и новианите, и землянина, всеки го изучаваше по своему, като бръмбар, забоден на карфица. Инджинеску седеше в ъгъла и не сваляше пронизителният си поглед от него.
„Какви идиоти сте всичките“ — напрегнато си помисли той. Но те трябва да разберат. Той ще ги накара да разберат.
— Днес бях на Олимпиадата на металурзите — каза той.
— Как, и вие ли? — вежливо попита новианинът. — Изглежда там е била цялата Земя.
— Не, достопочтени, но аз бях там. В състезанието участваше мой приятел и на него не му провървя, защото дадохте на участниците в състезанието уреда на Биман, а той е получил специализация по Хенслер — очевидно, вече остарял модел. Вие сам казахте, че разликите са много незначителни. — Джордж показа крайчеца на пръста си, повтаряйки жеста на своя събеседник. — И моят приятел знаеше предварително, че ще му е необходимо да познава уреда на Биман.