Проверката на писмата и книжата на професоршата също не наведоха на някаква следа. Беше установено, че е оставила доста голяма сума и бижутата си. Не е взела също така нито кожено палто, нито нещо ценно, което би могла лесно да осребри.
В бюрото на професора комисарят Гурни намери зареден револвер.
— От това мога да направя извода — каза на председателя Вилчур, — че професорът не е възнамерявал да се самоубие. В противен случай щеше да вземе оръжието. Щеше да го вземе и ако е имал намерение да се саморазправи с прелъстителя на жена си.
— Смятате ли, че е знаел къде да го търси?
— Не. Предполагам, че дори не се е досещал за съществуването му. Никой от прислугата не е виждал на Алеята на люляците мъж като описания. Убеден съм обаче, че намерим ли тях двамата, ще получим отговор на въпроса какво е станало с професора.
Воден от това убеждение, комисарят насочи следствието към издирване на госпожа Беата. След дълги усилия му доведоха шофьора на таксито, с което в злополучния ден е заминала от дома на професора. Но и той нямаше кой знае какво да каже. Спомняше си, че е откарал една млада красива жена с малко момиченце от Алеята на люляците до централната гара. Платила, взела си сама куфарите и изчезнала в тълпата. Проверката на разписанието на влаковете също не помогна много. Между дванайсет и един на обед от централната гара тръгваха в различни посоки двайсетина влака.
Комисарят Гурни се канеше да разпрати съобщения за издирване на Беата Вилчур, когато изведнъж едно ново откритие насочи следствието в друга посока.
По време на поредния обиск у един търговец на крадени вещи на улица Кармелицка сред многото откраднати неща бяха намерени черен балтон, сако и жилетка особено големи. Въпреки че етикетите на шивача бяха отпорени, лесно бе открито шивашкото ателие, където са ушити, и се установи, че са на изчезналия професор. Притиснат до стената, търговецът призна, че ги е купил от някакъв си Феликс Жубровски.
Въпреки предположенията на комисаря, Жубровски досега не бе регистриран за някакво престъпление. Живееше на Пшивишлна с жена си и четирите си деца, работеше като изгребвач на пясък от реката и заяви, че в злополучния ден сутринта се връщал от гуляй и намерил дрехите на брега. Неколцина свидетели, невдъхващи особено доверие, потвърдиха неговото алиби. Във всеки случай не можеше да бъде обвинен в нищо и след три дни Жубровски бе освободен. Невинността му се потвърждаваше от факта, че на това място Висла беше дълбока, а самоубийството на професор Вилчур бе доста вероятно.
През следващите дни претърсиха коритото на реката на разстояние няколко километра — без резултат. Шест пъти прислугата от Алеята на люляците и председателят Вилчур трябваше да ходят в моргата и да гледат неидентифицирани трупове, въпреки че беше излишно: изчезналият професор правеше впечатление с високия си около метър и деветдесет сантиметров ръст и почти стокилограмово тегло.
— Още не сме намерили трупа — казваше отчаяно комисарят Гурни, — възможно е да изплува напролет. Висла има много вирове и се е случвало да изхвърли удавници чак след няколко месеца.
— Значи потвърждавате моите опасения? — попита председателят.
— Много обстоятелства говорят за самоубийство. За всеки случай разпратих копия от снимката на професора до всички полицейски участъци.
— Все пак значи допускате вероятността да е изгубил паметта си?
— Ако трябва да бъда искрен, не вярвам. Но докато трупът не се намери, нямам право да изключвам и тази възможност. По същата причина не съм се отказал и от хипотезата си за убийство. Макар да съм почти убеден, че може да бъде единствено самоубийство. Положително. Излязъл е от къщи поразен от нещастието и затова все още не е взел никакво решение. Навярно дълго е обикалял из града, възможно е да е пил, за да удави мъката…
— Той изобщо не пиеше — прекъсна го председателят.
— Тъй или иначе, решил е да сложи край на живота си. Защото кой може да го е убил?… Крадци?… Трябвало е да бъдат поне трима или четирима, за да се справят с него без много шум. Нали е бил изключително силен физически. Да са го застреляли?… Не е изключено, но една стрелба привлича вниманието, затова трупът трябва бързо да се скрие. Впрочем по балтона и сакото му няма никакви следи от кръв. Остава възможността да е бил привлечен и убит в някакво затворено помещение. Тоест, предумишлено убийство. В такъв случай кой може да има облаги?… Никой. Професорът не е оставил завещание. По закон цялото имущество наследяват дъщерята и съпругата му. Вие обаче твърдите, че неговата вдовица била най-безкористната жена в света. Остава любовникът й с незавидно материално положение, съдейки по описанието на външността му. Но и това е повече от съмнително. Ако е искал да забогатее, можел е да убеди професоршата да вземе парите, кожените палта и бижутерията си. Сумата не е била за пренебрегване, грубо пресметнато около седемдесет хиляди. А един мъж може да измъкне от влюбената в него жена всичко.