— Доста често се отбивам в магазина за цигари.
— Всеки ден — подчерта майката.
— Възможно — сви вежди той. — И какво от това?
— Ходиш там всеки ден и се заседяваш с часове.
— Дори да е така… Не смяташ ли, мамо, че вече съм на възраст, когато не се нуждая от контрол?…
— Положително. Що се отнася до нашия контрол. Обаче дори най-зрелият и самостоятелен човек винаги подлежи на един друг, при това значително по-нетолерантен контрол. Имам предвид контрола на общественото мнение.
Лешек се възмути.
— Прости ми, мамо, но аз не съм извършил никакво престъпление!
— Никой не те обвинява в престъпление.
— В такъв случай за какво става дума?
— За такт и достойнство — отговори убедено госпожа Чинска.
— Смятам, че спазвам и едното, и другото.
Господин Чински се размърда нетърпеливо в креслото.
— Скъпи Лешек — започна. — Трябва сам да разбереш, че твоите редовни посещения, демонстративните ти посещения в магазинчето не са минали без коментари…
— Това никого не засяга. Магазинът… магазинът е публично място. Всеки може да влезе.
— Извинявай — прекъсна го майката, — но подобни разсъждения са под твоето равнище. Преди всичко ти седиш там по цели дни, което прави впечатление на всички и предизвиква коментари. Сигурно не смяташ хората за дотолкова наивни, та да допускат, че използваш времето си за изучаване методите на търговията на дребно. Седиш там заради въпросната продавачка.
— Възможно. И какво от това?
— От това би следвало, че смяташ нейната компания особено интересна.
— Действително е така, мамо.
— И подходяща за тебе?… Така ли? Подходяща за един Чински в обществено, интелектуално и социално отношение?
Лешек вдигна рамене.
— Въпрос на възгледи, на гледна точка…
— В такъв случай позволи да ти кажем, че според нас тук няма място за никакви възгледи. А най-доброто доказателство е, че посещенията ти там са станали тема на сплетните в градчето.
— Никак не ме интересуват сплетните! — отвърна рязко.
— Нещата не се изчерпват само със сплетните. Това момиче е било публично оскърбено от един измежду по-нещастните… твои съперници, в резултат на което друг… обожател на тази… известна госпожица е сметнал за необходимо да се обяви в защита на честта й чрез уличен побой. Благодарение на това твоето… ухажване и твоята личност са се разчули из цялата околност.
Лешек широко отвори очи.
— Но аз нищо не зная! Това е просто невъзможно!
Скочи възмутен и извика:
— Това са отвратителни сплетни, в които няма нито дума истина!
— За съжаление, сине — обади се господин Чински, — имаме напълно достоверни сведения.
— Не вярвам! — избухна. — Щеше да ми каже! А ти, мамо, когато говориш за едно момиче, което не познаваш, за най-почтеното момиче, не би трябвало да си служиш с такива… такива… двусмислени намеци. Това… това е отвратително!
Родителите си размениха бързи погледи. Бяха изненадани от избухването на сина, който досега се беше изразявал за жените доста пренебрежително.
— Виждам, че госпожицата твърде много те засяга.
— Естествено, че ме засяга, след като заради мене е била изложена на подобни… подобни…
Прехапа устни и не довърши.
Госпожа Чинска му разказа спокойно всичко, което беше научила от икономката. Лешек бе успял да се овладее дотолкова, че не я прекъсна нито веднъж. Когато свърши, сухо се обади:
— И какви изводи възнамерявате да направите?
— Какви изводи ли? — учуди се господин Чински. — Единственият извод е да те помолим да се замислиш върху поведението си. Това е всичко.
Лешек поклати глава.
— Не е всичко. Можете да се съгласите или не, но аз не виждам в поведението си нищо, което да накърнява вашето, моето или чието и да е достойнство. Не мога да бъда упрекнат в нищо. Абсолютно в нищо! Нито аз обаче, нито, струва ми се, моите родители могат да простят на един простак, ако петни репутацията на бедно, но достойно за уважение момиче, като използува моето име.
Госпожа Елеонора измери сина си с ироничен поглед.