— Трябва да се махаме от тук, татко. Щом онези хора са ни открили, Стан също не е далеч.
— Не, аз оставам тук, Александра. Отдавна не съм бил щастлив. Аз съм възрастен и мога да решавам къде да живея. И реших, че оставам тук. Ти върви другаде, щом искаш, но това означава, че пътищата ни ще се разделят. Щото аз не мърдам от тук.
Облечен с жълта риза с огромни розови цветове на хибискус и широки черни бермуди, Лоутън Колинс безпогрешно преведе Алекс през лабиринт от пясъчни алеи точно до портата на тъмносиня южняшка къща с червени врати и прозорци.
В предния двор Александра видя беловласата жена от агенцията за къщи под наем. Носеше избелял гащеризон и широка червена фланелка и пресаждаше малки зелени растения в саксии. Лицето й лъщеше от пот.
— Върнах се, Грейс.
Тя вдигна глава и им махна с градинарската си лопатка.
— Това е дъщеря ми, Грейс. Искаше да се запознае с теб, да те види. Затова се дръж както подобава. Без мръсни вицове.
Жената се приближи до дъсчената ограда и се усмихна.
— Да, разбира се. Здравей, Александра. Много се радвам пак да се запозная с теб. Аз съм Грейс Тракас.
Тя свали кожената си ръкавица и стисна дланта на Алекс.
— Казвам „пак“, защото вече сме се срещали, когато ти беше малка. Онова лято, кога беше, преди двайсет години, нали?
— Преди осемнайсет — тихо я поправи Алекс.
Грейс вдигна глава и погледна към дюните, като че ли онези години току-що бяха превалили хоризонта.
— Да, по онова време живеех на около километър и половина от тук и много добре си ви спомням. Онова лято с майка ти често си приказвахме. Тогава преживявах първия си развод и тя много ме утешаваше. Всъщност тя беше първата ми приятелка. После месеци наред поддържахме връзка и си пишехме. Но знаеш как е. Едната от нас не отговори и така си остана. Майка ти беше много мъдра жена, наистина.
Лоутън дръпна Александра за ръката.
— Грейс е моя жена — каза той. — Ожених се за нея и я заведох в Маями. Но решихме да се върнем тук в Охайо. Във Флорида стават прекалено много престрелки.
Грейс Тракас отметна влажен от пот сребрист кичур коса от челото си и му се усмихна.
— Първият ми съпруг също имаше проблеми с паметта. Започнаха, когато беше едва петдесетгодишен.
— Грейс ще ми даде билки. Тя е светлината в моя живот.
Той се наведе през оградата и я целуна по бузата. Жената нежно му се усмихна и го потупа по рамото.
— Аз съм лекарка — каза на Алекс тя. — Сега съм пенсионерка, но четирийсет години бях общопрактикуващ лекар, специализирах геронтология. Вече съм толкова стара, че сама си станах пациентка.
Алекс се усмихна.
— Но към края постигнах известен успех със заболявания като това на Лоутън, като използвах комбинация от билки. Без странични ефекти, с леко подобрение. Обаче „леко“ е по-добре от нищо.
— Имаш ли лимонада, Грейс?
— Да, Лоутън. На верандата има цяла кана. С много лед, както я обичаш.
Той отвори портичката, влезе в двора и се качи по стъпалата. Грейс Тракас се наведе към Алекс.
— Много е мил. Но съм сигурна, че ти омръзва.
— Понякога — призна Александра и замълча за миг. После каза: — Грейс, чудех се дали ще имаш нещо против…
Възрастната жена я прекъсна с махване на ръка.
— Не, разбира се. Винаги можеш да го оставиш при мен. Само кажи.
— Много любезно от твоя страна.
— Говоря сериозно. Винаги, когато поискаш.
— Трябва да се върна в Маями за ден-два. Знам, че искам много.
Грейс прогони с длан една пчела от ухото си.
— Няма проблем, Александра. С удоволствие ще ти помогна.
Алекс се наведе и я целуна по бузата.
— Приятелите ти откриха ли те? — попита старицата.
— Какви приятели?
— Ти си много търсена млада дама.
— Не те разбирам.
— Ами, в събота вечерта за теб питаха трима души. И после те търсиха по телефона.
— Какви трима души?
Грейс описа едрия мъж с яркожълтото сако и дребната блондинка със светлите очи.
— Другата беше на около двайсет и пет, висока и слаба. Изглеждаше малко… не знам, отнесена. Честно казано, трудно ми е да си ги представя като твои приятели.