— Лейтенант Колинс? Погледнете ме. Аз съм Джей Ди Флинт. Детето, което открихте в шкафа. — Гласът му звучеше тихо и лениво като на укротител на змии.
Лоутън отстъпи назад и впери поглед в него.
— Естествено, че те помня, малкия. Нищо й няма на паметта ми. Преди много години двамата с теб си поговорихме, кратко и по същество. Аз ти казах да си държиш устата затворена и ти го направи. И това е всичко.
Джуниър направи още една крачка към стареца и посочи Джейсън с парчето стъкло.
— Точно така. Точно така, лейтенант Колинс. А знаете ли кой е този, господине? Този човек на пода в дневната ви?
Лоутън хвърли поглед към Джейсън Патърсън.
— Това, господин лейтенант, е жалкият маниак, който изнасили дъщеря ви.
— Какво?
Старецът зяпна Джейсън.
— Той лъже, татко. Опитва се да те измами. Не го слушай.
Баща й рязко вдигна глава и насочи пистолета към нея. После отново го завъртя към Джейсън.
— Така ли е, синко? Ти ли изнасили дъщеря ми?
— Не — изпъшка Джейсън.
— Да, господине, той я изнасили. С очите си го видях. Този злодей я затвори в детската къщичка, лейтенант Колинс. Спомняте си онази детска къщичка, нали?
— Да. — Очите му мътно се отправиха назад в годините.
— Този човек блъсна дъщеря ви на шперплатовия под, разкъса бельото й и проникна в нея.
Погледът на Лоутън блуждаеше. Пръстите му отчаяно стискаха ръкохватката на револвера.
— Знаех си, че нещо се е случило. Тя беше прекалено мрачна, прекалено тиха. Знаех си, но нямах сила да я попитам.
— Не ми е приятно аз да ви го казвам, но ето го, гадното копеле, което изнасили дъщеря ви.
Пистолетът трепереше. Лоутън не откъсваше очи от Джейсън и мъчително преглъщаше.
Александра се отдръпна така, че Джуниър да не я вижда. Очакваше подходящия момент.
— Вашата красива дъщеричка се съпротивляваше на това чудовище. Бореше се, ухапа пръста му чак до костта. Но изродът я изнасили, лейтенант Колинс, проникваше ли, проникваше в плътта й. Това извратено и покварено копеле погуби детството на дъщеря ви.
Джуниър насочи парчето огледало към Джейсън.
— Милата Александра, вашето крехко цвете, ухапа този човек по пръста и след като я изнасили, копелето се върна в стаята си, като на всяка крачка оставаше диря от отровната си кръв.
Лоутън насочи револвера към Джейсън.
— Гадно копеле…
— Не, татко, недей!
Но тя закъсня. Пръстите на Лоутън се стегнаха и той натисна спусъка. Ударникът изщрака върху празния цилиндър. После още веднъж.
Джуниър се засмя.
— Скапаният пистолет изобщо не е бил зареден.
Той замахна с острието към гърлото на стареца.
Лоутън успя бързо да отскочи назад.
А Алекс, въпреки безбройните тренировки, въпреки овладените техники, противно на цялото хладнокръвно изкуство за самоотбрана, в този ужасен миг забрави всичко, което знаеше, хвърли се върху гърба на Джуниър, провря ръка под брадичката му, притисна гръкляна му и със свободната си ръка строши чашата в бузата му, заби назъбените ръбове в плътта му и продължи да натиска, докато той закрещя и се опита да я прободе с парчето огледало. Александра усети тъпите болки от допира на острието до плътта й, ала не го пусна.
Като го душеше с едната си ръка, тя не престана да забива счупената чаша в лицето му, докато в дланта й остана само столчето. После, когато Джуниър започна да вие и се помъчи да я отхвърли от гърба си, Алекс заби стъкленото столче дълбоко в ухото му.
И преди едрият мъж да успее да отблъсне ръката й, тя сви юмрук и силно удари столчето, проби тъканите на вътрешното му ухо и мекото съдържание на черепа му, осъществявайки някаква примитивна лоботомия, и продължи да стиска гърлото му, докато Джъстин Дейвид Флинт се свлече на колене и се просна по очи на пода.
Александра остана легнала върху гърба му, докато дишането му утихна.
Когато се изправи на крака, Лоутън седеше на дивана и разсеяно зяпаше пистолета на масичката пред него. Тя донесе късия нож от пода на спалнята, приклекна до Джейсън и преряза жълтите въжета.
— Мъртъв ли е? — попита Джейсън.
— Хората като него не умират. Само променят вида си и по-късно се връщат при теб от съвсем друга посока.
Алекс му помогна да стане.
— Ще се почувствам по-добре, ако провериш.