Тя се наведе, стисна китката на Джуниър и плъзна пръсти, докато усети тъпия, беззвучен пулс на мъртвите.
— Имаш нужда от още работа — задъхано каза Джейсън. — Техниката ти с чашата хич не я биваше.
— Ще трябва да тренираме.
Александра го заведе в банята и изми кръвта от брадичката му. Джейсън й помогна да се погрижи за драскотините по предмишницата си. До лакътя имаше дълбока рана, която се нуждаеше от зашиване. Той я бинтова и донесе лед от хладилника. Двамата се върнаха в дневната и седнаха на дивана до Лоутън. Младият мъж притисна увития в кухненска кърпа лед към подутата си долна челюст. Алекс прегърна баща си през рамото и го привлече към себе си.
Известно време седяха в мълчание. Александра се вслушваше в далечните крясъци на чайките. На улицата ритмично подскачаше топка. Тя погледна през прозореца към плуващите по небето облаци и когато отново сведе очи към Джейсън, устните му се свиха в измъчена усмивка.
— Помисли ме за онзи тип. За Кървавия изнасилвач, нали?
— Да — призна Алекс. — Извинявай.
— Е, другия път, ако имаш проблем с мен, моля те, нека първо го обсъдим, преди да се опиташ да ми счупиш ченето.
— Съгласна съм.
Лоутън се отпусна в ръцете й.
— Имам нужда от по-голяма доза билки — каза той. — Паметта ми изобщо не е във форма.
— Всичко ще е наред, татко. Грейс ще ти помогне.
— Тя ми харесва — заяви старецът. — Огън жена! Чудя се какво вижда в стар глупак като мен.
Алекс го притисна към себе си и положи глава на рамото му.
— Сигурно вижда същото, каквото и аз, татко.
— И какво е то?
— Добър и достоен мъж. Цяло съкровище.
Тя се вгледа в големите му длани и ги обърна към светлината, сякаш се опитваше да прочете тежкото му бъдеще.
— Може би ще й допадне идеята за едно пътуване на север — каза Лоутън. — Да погледаме пъстрите листа, златисти, червени и оранжеви. Чувал съм, че по това време на годината в Охайо било прекрасно.