След това, когато все пак успели да го убедят, че наистина е имало извънредно произшествие, той се обидил — засегнал се като дете, нацупил се, оттеглил се настрана, като влачел по земята торбата със скъпоценните пагурораци, настанил се с гръб към всички на своята веранда, като повече не искал нито да вижда, нито да слуша някого, само от време на време повдигал рамене и изревавал: „И това ми било почивка… Веднъж в годината идваш, а пък то… Това, дето са го измислили, на нищо не прилича!…“
Всъщност Тойво повече се интересувал как ще възприеме случилото се неговият приятел Лев Николаевич Толстов. Та нали той бил служител на Флеминг и специалист по сътворяване на изкуствени организми, които плъзват по белия свят. А реакцията на специалиста била следната. Отначало той изобщо не схванал какво го питат, мигал на парцали и смутено се усмихвал като човек, който подозира, че са му скроили номер, при това доста плосък. След това озадачено повдигнал вежди и взел да гледа с празен поглед, сякаш обърнат навътре, като долната му челюст унесено се движела. И накрая, засегнат на професионална чест, той избухнал. Давате ли си сметка какво говорите? Въобще имате ли някаква представа за какво става дума? Изобщо виждали ли сте някога изкуствено същество? Аха, само във видеохрониката? Тогава трябва да знаете, че няма и не може да има изкуствени същества, способни да се вмъкват през прозорците в спалните на хората. Първо на първо те са бавни и тромави и ако все пак тръгнат нанякъде, няма да отидат при хората, а ще бягат от тях, защото на естественото им биополе може да навреди дори биополето на котката… А после какво значи това „с размери горе-долу колкото крава“? Поне опитахте ли се да пресметнете наум колко енергия би била нужна на ембриофорите, та масата им да нарасне толкова много дори за един час? В такъв случай наоколо нищо нямаше да остане, нито крави, нито нищо, та това би изглеждало просто като взрив!…
Допуска ли той, че тук, в селището, са се пръкнали някакъв тип ембриофори, за които той не е чувал?
В никакъв случай. Такива ембриофори в природата няма.
Тогава какво се е случило тук според него?
Лев Толстов нямал представа какво се е случило. Трябвало да огледа всичко наоколо, за да стигне до някакво заключение.
Тойво го оставил да огледа района, а те двамата с Базил тръгнали към клуба да закусят. Изяли по един сандвич със студено месо и Тойво се захванал да вари кафе. В този момент Базил внезапно изръмжал с пълна уста:
— Ммъъъ!
Той с мъка преглътнал хапката си и загледан някъде покрай Тойво, ревнал с ясен глас:
— Чакай-чакай! Ти, синко, накъде си се запътил?
Тойво се обърнал и съгледал някакво загоряло от слънцето, клепоухо момченце, към дванадесетгодишно, по яке и къси панталони. Гръмкият вик на Базил го спрял до самия изход на клуба.
— В къщи! — рекло то предизвикателно.
— Я ела насам, ако обичаш! — казал Базил.
Момченцето се приближило и застанало пред тях с ръце зад гърба.
— Тук ли живееш? — попитал го Базил вече с подчертана любезност.
— Живеехме тука — отвърнало момченцето. — В шеста вила. Но сега вече няма да живеем.
— А кои сте вие, които не искате вече да живеете тук? — попитал Тойво.
— Аз, мама и татко. По-точно тази вила я използвахме за летуване, а иначе живеем в Петрозаводск.
— А къде са майка ти и баща ти?
— Спят. Вкъщи.
— Спят значи — повторил Тойво. — А ти как се казваш?
— Кир.
— Родителите ти знаят ли, че си тук?
Кир се поколебал, пристъпил от крак на крак и казал:
— Ама аз дойдох само за малко. Трябва да си взема галерата, цял месец я правих.
— Галерата… — повторил Тойво, като го оглеждал. По лицето на момчето била изписана само търпелива скука. По всичко личало, че то се притеснява само за едно — по-скоро да си вземе галерата и да се върне вкъщи, преди да са се събудили родителите му.
— Кога си заминахте оттук?
— Снощи. Всички заминаваха, та и ние. А галерата я забравихме.
— Защо си заминаха всички?
— Имаше паника. Ама вие не знаете ли? Всички офейкаха, дим да ги няма! И мама се уплаши, а татко рече: „Вижте какво, я да вземем да си ходим вкъщи.“ Качихме се на глайдера и излетяхме… Сега вече мога ли да тръгвам? Или не бива?