P.P.S. Нима все пак са Странниците? Ех, по дяволите, колко хубаво би било!
(Край на шестия документ)
Седми документ
Производствено обединение „Ембриомеханика“
Директорат
Земя. Антарктически регион, Еребус
А 18/03 62
Код 0/Т: КЦ 946239
Връзка: СКЦ-76
От генералния директор Адолф-Анна Бюргермайер С-283. 7 май 99 година
До „Комкон-2“, Урал-Север, ИП
Връзка: СРЗ-23
За началника на отдел „Извънредни произшествия“ Максим Камерер
Съдържание: отговор на Вашето запитване от 6 май 99 година
Драги Камерер!
Относно интересуващите Ви свойства на съвременните ембриофори мога да Ви съобщя следното:
1. Общата маса, от която се обособяват биомеханизмите, е до 200 кг. Максималното им количество е 8 броя. Максималните размери на единичен екземпляр можете да определите по програмата 102 АСТА (;, P, PØ, K), където M е масата на изходния материал; P — плътността на изходния материал; PØ — плътността на околната среда; K — броят на обособените механизми. Съотношението се постига с висока точност при температура от 200 до 400° K и налягане от 0 до 200 CE.
2. Времето за развитието на ембриофорите не е характерна величина, тя зависи от множество параметри, които напълно се контролират от експериментатора. Впрочем при най-бързодействуващите ембриофори има долна граница на времето за развитие, която възлиза на около 1 мин.
3. Периодът на съществуване на досега известните биомеханизми зависи от тяхната индивидуална маса. Критичната маса на биомеханизма възлиза на M0 = 12 кг. Биомеханизмите, чиято маса M е по-малка от M0, теоретично могат да живеят безкрайно дълго време. Периодът на съществуване на биомеханизмите с по-голяма маса намалява с нарастването на излишъка от маса по експоненциална крива, така че периодът на съществуване на най-масивните екземпляри (около 100 кг) не може да бъде по-голям от няколко секунди.
4. Отдавна се занимаваме със задачата да създадем ембриофори, които напълно се разсейват в пространството, но за съжаление все още сме твърде далеч от желания резултат. Дори по най-съвършената технология засега сме безсилни да създадем външна обвивка, която изцяло да се включва в цикъла на развитие.
5. Микроскопичните биомеханизми изобщо са много подвижни (до 1000 собствени размера в минута). Що се отнася до опитните образци, то рекордът досега, принадлежи на модела КС-3 „Скокливко“, който може при съответното стимулиране да развива целенасочена скорост до 5 м/с.
6. Със стопроцентова увереност може да се твърди, че всеки от досега създадените биомеханизми реагира остро и еднозначно (отрицателно) на естественото биополе. Това е заложено в генетичната структура на всеки биомеханизъм — и не от етични съображения, както мнозина предполагат, а защото всяко естествено биополе с интензивност над 0,63 ГД (биополето на малко коте) създава непреодолими смущения в сигналната верига на биомеханизма.
7. Относно енергийния баланс: развитието от ембриофори на биомеханизми с параметрите, посочени във Вашето запитване, несъмнено би трябвало да доведе до бурно отделяне на енергия (взрив), ако изобщо описаната от Вас случка е възможна. Обаче, както следва от всичко гореизложено, при сегашното равнище на научните и технологичните възможности тази случка изглежда напълно фантастична.
(Край на седмия документ)
Осми документ
ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД
№016/99
„Комкон-2“
Урал-Север
Дата: 8 май 99 година
Автор: Т. Глумов, инспектор
Тема 009: „Посещението на старата дама“
Съдържание: за пребиваването на Магьосника (от Саракш) в Харковския филиал на Института за метапсихически изследвания (Института на чудаците)
Съобразно нареждането вчера сутринта отидох в Харковския филиал на Института на чудаците. Заместник-директорът на филиала Логовенко ми определи среща в 10:00 часа, обаче не ме пуснаха веднага в кабинета му, а ме подложиха на изследване в камерата с пълзяща честота КПЧ-8, наричана още „Как да Пипнем Чудака“. На тази процедура подлагали всеки нов посетител на филиала. Целта на процедурата е у избран наслуки човек да се открият „латентни метапсихически способности“ или, с други думи казано, така наречената „скрита чудатост“.