Аз: Значи смяташ, че това са все случайности — дето в детските стихчета онзи там не вижда нищо, а след това за слепите и окатия?
Борис: Виж какво. За слепите и окатия там, при тях на Саракш, в Пандея има такава поговорка: „Когато слепите видят окатия.“ По смисъл тя е също като нашето „На куково лято“ или, да речем, „Когато цъфнат налъмите“. Явно той искаше да каже, че нещо никога няма да стане. А стихчетата бяха ей така — от желание да се заяжда по принцип. Просто той се гавреше, само дето не разбра с кого. Трябва да е било с онзи самохвалко, японеца.
Предварителни изводи:
1. Не успях да открия никакви сведения, които биха ни помогнали да намерим Магьосника на Саракш.
2. Не мога да дам никакви препоръки как да продължи търсенето му.
(Край на осмия документ)
На 6 май вечерта ме прие нашият президент Атос-Сидоров. Взех със себе си най-интересните материали, а същността на работата, както и предложенията си, му изложих устно. Той вече беше страшно болен, лицето му беше посивяло като суха пръст, мъчеше го задух. Твърде дълго отлагах това посещение — той нямаше сили дори да се учуди както трябва. Рече ми, че ще прегледа материалите, ще си помисли и утре ще ми се обади.
На 7 май целия ден седях в кабинета ей и чаках да ме извика. Той не ме потърси. Вечерта ми съобщиха, че е получил много силен пристъп, едва е оживял и сега е в болницата. И отново всичко се стовари на моята глава, и то така, че ми смаза кокалите и душата ми отиде чак в зъбите.
Отгоре на всичко на 8 май получих отчета на Тойво за посещението му в Института на чудаците. Отметнах в списъка си неговата фамилия, вкарах донесението му в регистратора и се захванах да измисля задача за Петя Силецки. До този момент от моите хора и института не бяха ходили само той и Зося Морозова.
Горе-долу по това време Тойво е разговарял в своята стая с Гриша Серосовин. Сега ще възстановя техния разговор, преди всичко за да видите какво настроение цареше по това време и накъде бяха насочени мислите на моите сътрудници. Но само като качество. Количественото съотношение си беше, както по-рано: на едната страна — Тойво, сам-самичък, а на другата — всички останали.
Отделът за извънредни произшествия, работна стая „Д“.
8 май 99 година. Надвечер
Гриша Серосовин влезе, както обикновено, без да почука, спря се на прага и попита:
— Може ли да поговорим малко?
Тойво сложи настрана „Вертикалният прогрес“ (творението на анонимния К. Оксовю) и като сведе глава, огледа Гриша.
— Може. Само че смятам скоро да си ходя.
— Сандро пак ли го няма?
Тойво погледна към бюрото на Сандро. То беше празно и безупречно чисто.
— Да. Трети ден.
Гриша седна зад бюрото на Сандро и вирна крак връз крак.
— А ти къде изчезна вчера? — попита той.
— В Харков.
— Аха, значи и ти беше в Харков?
— Че колко души ходиха?
— Ами почти всички. През последния месец май че целият отдел ходи до Харков. Слушай, Тойво, виж за какво съм дошъл при теб. Ти нали се занимава с „внезапните гении“?
— Да. Само че отдавна. По-миналата година.
— Спомняш ли си Соди?
— Помня го. Бартоломю Соди. Математикът, който стана изповедник.
— Точно така. За него става дума — каза Гриша. — В сведението за Соди се натъкнах на едно изречение. Цитирам: „Има данни, че малко преди превъплъщението Б. Соди е преживял лична трагедия.“ Ако ти си съставял това сведение, имам два въпроса. Що за трагедия е било това и откъде си изровил тези данни?
Тойво протегна ръка и извика своята програма на терминала. Подборът и сортирането на информацията бяха завършили, сега програмата обработваше резултатите. Без да бърза, Тойво се захвана да подрежда бюрото си. Гриша търпеливо го изчакваше. Беше свикнал.
— Щом там е написано, че „има данни“ — каза Тойво, — значи тези данни съм ги получил от Биг Бъг.
Той замълча. Гриша почака още малко, размени местата на кръстосаните си крака и рече:
— Някак си не върви за такава дреболия да ходя при Биг Бъг. Добре, ще гледам да мина и без това… Слушай, Тойво, не ти ли се струва, че в последно време нашият Биг Бъг е един такъв изнервен?