— Затова пък ти си забелязал неразборията в света на китовете! — каза Гриша.
„На китовете“ — написа Тойво на листа.
— А между другото — продума той, — ето на, ти си човек с бистра глава, непредубеден, ти как мислиш? Какво трябва да е станало, та стадо китове, които си опитомил, грижил си се за тях, приласкал си ги, та тия китове изведнъж както преди векове, в ония злобни времена, да вземат да се хвърлят в плитчините да умират? Мълчаливо, дори без да свирнат за помощ, заедно с малките си… Можеш ли да си представиш каквато и да било причина за такова самоубийство?
— А по-рано защо са излизали на брега?
— Какво ги е карало навремето да излизат в плитчините също не се знае. Но тогава хората са можели поне нещо да предполагат. Китовете са били измъчвани от паразити, нападали са ги косатки и дълбоководни калмари, хора са бродели на лов за китове… Даже имало предположение, че китовете слагали край на живота си в знак на протест… Но днес!
— А какво казват специалистите?
— Специалистите изпратиха запитване в „Комкон-2“: установете причината, поради която отново се появиха случаи на самоубийства на китообразни.
— Хмм… ясно. А пастирите какво казват?
— Ами то всичко започна от пастирите. Те твърдят, че някакъв сляп ужас тласка китовете към гибел. И пастирите недоумяват, дори не могат да си представят от какво могат да се страхуват днешните китове.
— М-да — каза Гриша. — По всичко личи, че този път наистина няма да мине без Странниците.
„Няма да мине“ — написа Тойво, огради думите в рамка, после в още една рамка и взе да запълва разстоянието между двете рамки.
— Макар че, от друга страна — продължи Гриша, — това вече се е случвало хиляди пъти. Чудим се, не знаем вече какво да мислим, приписваме греха на Странниците, ще си изкълчим мозъците как да се доберем до тях, а после — ха! — какво да видим, кой е този стар познат, дето се мярка в дъното на цялата работа? Кой е онзи твърде изтънченият, с горделивата усмивка, сякаш е господ бог вечерта на шестия ден от сътворението? Чия е онази толкова позната, побеляла като сняг, къса остра брадичка? Мистър Флеминг, сър! Откъде изникнахте тук, сър? А ще благоволите ли да се изправите до стената, сър? В Световния съвет, в Извънредния трибунал!
— Но съгласете се, сър, че това не би бил най-лошият вариант — забеляза Тойво.
— Има си хас! Макар понякога да ми се струва, че бих предпочел да си имам работа с цяла дузина Странници, отколкото с един такъв като Флеминг. Всъщност навярно това е така, защото Странниците са почти хипотетични същества, а пък Флеминг със своята испанска брадичка е съвсем реален мошеник до мозъка на костите си. Потискащо реален със своята белоснежна испанска брадичка, със своята Нижняя Пеша, със своите научни бандити и с проклетата си световна слава!…
— Виждам, че тази негова испанска брадичка много ти е влязла в очите. Какво ти пречи толкова…
— Изобщо не ми пречи брадичката му — злъчно възрази Гриша. — Та нали него тъкмо за испанската му брадичка можем да го хванем. Ама Странниците за какво ще хванем, ако излезе, че те са забъркани в тази работа?
Тойво грижливо намести писалката в джоба си, надигна се и застана до прозореца. Мимоходом забеляза, че Гриша го гледа внимателно, свалил краката си на пода и дори леко наведен напред. Беше тихо, само от терминала от време на време се чуваше леко писукане в такт със сменящите се на екрана на дисплея междинни таблици.
— Или ти се надяваш, че все пак те не са замесени в тази каша, а? — попита Гриша.
Известно време Тойво не му отговори, а след това внезапно промълви, без да се обръща:
— Сега вече не се надявам.
— Какво искаш да кажеш?
— Те са.
Гриша присви очи.
— Какво?!
Тойво се обърна към него.
— Сигурен съм, че Странниците са на Земята и действуват.
(По-късно Гриша ми разказа, че в този момент изпитал много неприятна слабост. Това, което ставало, му се струвало недействително. Цялата работа била в личността на Тойво Глумов: много трудно му било да свърже тези думи на Тойво Глумов с личността на Тойво Глумов. Изключено било да се шегува, защото Тойво Глумов никога не се шегувал по повод на Странниците. Думите на Тойво не можело да бъдат необмислени, защото Тойво никога не изказвал прибързано мнението си. Ама тези думи изобщо не можели да бъдат и верни, защото това въобще не можело да бъде вярно. Всъщност Тойво би могъл и да греши…)