— Какво искаш да кажеш? От къде на къде намираш нещо изключително в това? Хората имали скрит талант, работили дълго и упорито… а сетне количеството прераснало в качество…
— Не е имало количество, Ася, там е цялата работа. Качеството само по себе си внезапно се променило. Коренно. Просто за миг. Като взрив.
Ася замълча, като мърдаше устни, а после попита със злъч, в която се прокрадваше неувереност:
— Да не би пък според тебе Странниците да са ги вдъхновили, а?
— Не съм казал такова нещо. Ти поиска да ти дам примери за щастливи и жизнерадостни извънредни произшествия. Моля, заповядай. Бих могъл да ти изредя още десетина имена, които наистина са по-малко известни.
— Добре. Но защо всъщност се занимавате с това? От къде на къде ви засяга тази работа?
— Ние се занимаваме с всякакви извънредни произшествия.
— Та нали това питам: какво им е извънредното на тези произшествия?
— Те не могат да бъдат обяснени в рамките на днешните ни представи.
— Та колко необясними неща има на този свят! — извика Ася. — Ридърството също е необяснимо, само че свикнахме с него…
— Това, с което сме свикнали, не го смятаме за необикновено. Ние не се занимаваме с явленията, Ася. Ние се занимаваме с произшествията, със събитията. Нещо не е било, не е ставали хиляда години, а сетне изведнъж се е случило. Защо се е случило? Не е ясно. Как може да се обясни? Специалистите вдигат рамене. Тогава му обръщаме внимание. Разбираш ли, Асенка, ти неправилно класифицираш извънредните произшествия. Ние не ги делим на щастливи и трагични, ние ги делим на обясними и необясними.
— И ти смяташ, че всяко необяснимо извънредно произшествие представлява потенциална заплаха, така ли?
— Да. Включително и щастливите.
— И каква заплаха може да представлява необяснимото превръщане на един обикновен агрофизик в гениален музикант?
— Не се изразих съвсем точно. Заплаха представлява не извънредното произшествие само по себе си. Обикновено най-тайнствените извънредни произшествия са напълно безобидни. Понякога дори комични. Заплахата може да произтича от самата причина за извънредното произшествие. От механизма, който е породил това произшествие. Нали въпросът може да се постави така: защо на някого е притрябвало да превръща агрофизика в музикант?
— А може би всичко това е просто статистическа флуктуация26!
— Може наистина. Но там е работата, че не знаем дали е така… Между другото обърни внимание докъде стигна ти самата. Бъди така добра да ми кажеш с какво твоето обяснение е по-добро от нашето? Защо да бъде статистическа флуктуация, която по определение не може да се предскаже, нито да се управлява, а да не са Странниците, които също не са цвете за мирисане, но все пак поне по принцип можеш да се надяваш да ги пипнеш на местопрестъплението. Да, естествено „статистическата флуктуация“ звучи къде-къде по-сериозно, научно и безпристрастно, не е като ония долнопробни, втръснали до гуша, отегчително романтични и досадно легендарни…
— Чакай малко, не бъде толкова злъчен, моля те — каза Ася. — Та никой не отрича твоите Странници. Аз изобщо не ти говорех за това… Съвсем ме обърка… И винаги ме объркваш! И мене, и твоя Максим, а после ходиш с провесен нос и другите, ако си нямат работа, нека да те утешават… Да, сетих се какво исках да кажа. Добре, нека Странниците наистина да се намесват в нашия живот. Не споря. Но защо това да е лошо — ето какво искам да те питам?! Защо ги превръщате в страшни призраци, в плашила — ето това не мога да разбера!? И никой не може да го разбере… Защо, когато ти вкарваше в правия път историята на другите светове, това беше хубаво, а когато някой се заеме да изправи твоята история… Та днес всяко дете знае, че свръхразумът непременно твори добрини!
— Свръхразумът твори свръхдобрини — рече Тойво.
— Е? Толкова по-добре.
— Не — каза Тойво. — Изобщо не е „толкова по-добре“. Какво нещо е доброто ние знаем, макар и това да не е толкова сигурно. Но виж, какво нещо е свръхдоброто…
Ася отново заудря с юмруци по коленете си.
— Не мога да разбера! Умът ми не го побира! Откъде се е пръкнала у вас тази презумпция за заплаха? Обясни ми, приведи разумни доводи!
— Всички вие абсолютно неправилно схващате нашата позиция — рече Тойво, вече раздразнен. — Никой не смята, че Странниците се стремят да причинят зло на хората от Земята. Това наистина е почти изключено. От друго се страхуваме обаче, от нещо съвсем друго! Опасяваме се, че те ще започнат да творят на Земята добрини така, както те си ги представят!
26
Флуктуация (от лат.) — безредни, дребни отклонения на случайни величини от техните средни стойности, които се наблюдават при физични, биологични и социално-икономически явления. — Б.пр.