Камерер: Има и по-прост начин…
Глумов: Да, по индекса. Да направя официално запитване в института. Но тъкмо този начин няма да ни свърши никаква работа, защото може да се окаже, че наистина е бил някой запален доброжелател: тогава всичко ще се изясни и няма да има нужда да ни дават повече никакви обяснения. Но аз предлагам да разгледаме друг вариант. Става дума за това, че не е имало никакви доброжелателни осведомители, а там е присъствувал специален наблюдател от Института на чудаците.
Пауза
Глумов: Да предположим, че в Малая Пеша се намирал специален наблюдател от Института на чудаците. Това означава, че там се е провеждал някакъв психологически експеримент, целта на който е била, да речем, необикновените хора да се отсеят от нормалните. За да може например по-нататък от необикновените да се подберат онези, които притежават така наречената „чудатост“. В такъв случай е възможен един от двата варианта. Или Институтът на чудаците е обикновен изследователски център и в него работят най-обикновени учени, които провеждат обичайни експерименти, макар и доста съмнителни от етична гледна точка. Но тогава не е ясно, откъде разполагат те с технология, която значително превъзхожда дори перспективните възможности на нашата ембриомеханика и на нашето биоконструиране.
Пауза
Глумов: Или експериментът в Малая Пеша не е бил организиран от хора, както и предположихме в началото. Тогава що за заведение е този Институт на чудаците?…
Пауза
Глумов: Тогава този институт всъщност не е никакъв институт, онези „чудаци“ там не са никакви „чудаци“, а персоналът в действителност изобщо не се занимава с метапсихология.
Камерер: А с какво? С какво се занимават те там и какви са те изобщо?
Глумов: Значи ли това, че отново смятате разсъжденията ми за неубедителни?
Камерер: Напротив, моето момче. Напротив! Та тези твои разсъждения ми изглеждат даже прекалено убедителни. Но бих искал да изкажеш своята идея точно, сухо и недвусмислено. Като в доклад.
Глумов: Моля. Така нареченият Институт на чудаците всъщност е маша в ръцете на Странниците, с помощта на която те отсяват хората по засега неизвестен за мен признак. Това е.
Камерер: И следователно Даня Логовенко, заместникът на тамошния директор и мой отдавнашен приятел, е…
Глумов (прекъсва го): Не! Това би било прекалено фантастично. Но не може ли, вашият Даня Логовенко да е бил отсят преди много време. Отдавнашното му познанство с вас нали не го предпазва от това. Той е бил подбран и работи за Странниците. Както и целият персонал на института, да не говорим пък за „чудаците“…
Пауза
Глумов: Те поне от двадесет години се занимават с този подбор. Когато подходящите хора са станали достатъчно на брой, те са организирали института, поставили са там своите камери с пълзяща честота и под предлог, че търсят „чудаци“, прекарват през тях по десет хиляди души годишно… А кой знае още колко такива заведения има на планетата, скрити под най-различни фирми…
Пауза
Глумов: И Магьосника е избягал от института чак на Саракш не защото са го обидили или го е свил стомахът. Той е подушил Странниците! Също като нашите китове, като лемингите… „Когато слепите видят окатия“ — та това е казано за нас двамата. „Да виждат гори и планини и нищо да не виждат“ — това също е за нас, Биг Бъг!
Пауза
Глумов: С две думи май че за първи път в историята ще можем да пипнем Странниците на местопрестъплението.
Камерер: Да. И всичко това започна от две имена, които ти случайно си забелязал на дисплея… Между другото, сигурен ли си, че всичко това е било случайност? (Бързо добавя.) Добре-добре, да не говорим за това. Ти какво предлагаш да направим?