Глумов: Аз ли?
Камерер: Да. Ти.
Глумов: Е, щом искате да знаете моето мнение… Според мен първите стъпки, които трябва да предприемем, са очевидни. Преди всичко трябва да открием там Странниците и да изобличим подбраните хора. Ще организираме тайно ментокопирно наблюдение, а ако потрябва, всички до един насила ще ги подложим на най-дълбоко ментокопиране… Предполагам, че те са се подготвили за това и ще блокират своята памет… Но това не е страшно, защото тъкмо то ще ги разобличи… Лошо ще стане, ако умеят да възпроизвеждат лъжлива памет…
Камерер: Добре. Стига. Браво на тебе, хвала ти, добре поработи. А сега слушай заповедта. Подготви ми списъци на следните лица. Първо, на лицата с инверсия на „синдрома на пингвина“ — всички, които са регистрирани при лекарите до ден-днешен. Второ, на лицата, които не са минали през фукамизация…
Глумов (прекъсва го): Та те са над един милион души!
Камерер: Не. Имам предвид лицата, които са се отказали от „ваксината на зрелостта“, те са около двадесет хиляди души. Ще се наложи да се потрудиш, но сме длъжни да бъдем подготвени. И трето, събери всички данни, с които разполагаме, за безследно изчезналите и ги обобщи в един списък.
Глумов: Да включа ли и тези, които по-късно са се появили?
Камерер: Най-вече тях. С тази работа се занимава Сандро, ще го прехвърля при тебе. Това е.
Глумов: Списък на хората с инверсия, списък на „несъгласните“, списък на внезапно появилите се. Ясно, И все пак, Биг Бъг…
Камерер: Кажи.
Глумов: Все пак разрешете ми да поговоря с Неверов и с онова семейство от Малая Пеша.
Камерер: За да ти е чиста съвестта ли?
Глумов: Да. Ами ако все пак се окаже някой запален доброжелател…
Камерер: Разрешавам. (И след кратка пауза.) Интересно какво ще правиш, ако наистина се окаже, че е бил някой обикновен доброжелател…
(Край на единадесетия документ)
Сега още веднъж прослушах тази фонограма. Гласът ми тогава е бил млад, високомерен и уверен, глас на човек, който определя съдбините на хората, за когото няма тайни нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, човек, който знае какво прави и е абсолютно убеден в своята правота. Сега просто съм изумен какъв великолепен актьор и лицемер съм бил тогава. А всъщност по това време нервите ми бяха опънати докрай. Имах готов план за действие, чаках, но нямах сили да дочакам президентът да го утвърди, все се канех, но не можех да събера достатъчно дързост да отида при Комов без това одобрение.
И независимо от всичко това много ясно си спомням какво огромно удоволствие изпитвах оная сутрин, като слушах Тойво Глумов и го наблюдавах. Та това наистина беше неговият звезден час. Пет години той бе издирвал тези нечовеци, които тайно бяха нахлули на неговата Земя; бе ги търсил въпреки постоянните несполуки, останал почти сам, без никой ни най-малко да го насърчава, измъчван от снизхождението на любимата жена; преследваше ги и все пак ги намери. Прав излезе. Оказа се по-прозорлив, по-търпелив и по-сериозен от всички, от всички тези шегаджии, лекомислени философи и интелектуални щрауси.
Впрочем мисълта, че той е тържествувал, естествено ми хрумна сега. Предполагам, че тогава, той не е изпитвал нищо освен мъчително нетърпение колкото може по-скоро да хване противника за гърлото. Та нали, като доказа безспорно, че неговият противник е на Земята и действува, тогава той още нямаше и представа какво всъщност бе доказал.
Аз знаех. И въпреки това, като го гледах нея сутрин, му се възхищавах, гордеех се с него, любувах му се, той би могъл да ми бъде син и аз бих искал да имам точно такъв син.
Затрупах го с работа преди всичко защото исках да го затворя в кабинета му, зад бюрото. Отговорът от института все още не беше пристигнал, а списъците така или иначе трябваше да бъдат съставени.
Дванадесети документ
ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД
№019/99
„Комкон-2“
Урал-Север
Дата: 10 май 99 година
Автор: Т. Глумов, инспектор
Тема 009: „Посещението на старата дама“
Съдържание: сведенията за събитията в Малая Пеша е изпратил в института О. О. Панкратов