В съответствие с Вашето нареждане разговарях с Б. Неверов, с О. Панкратов и със З. Лядова, за да установя дали някой от тях е изпращал в Института на чудаците сведения за особеното поведение на някои лица по време на произшествието в Малая Пеша през нощта на 8 май т.г.
1. С Базил Неверов от аварийната служба разговарях по видеоканала вчера към обяд. Сведения от оперативен характер не получих. Няма съмнение, че той за първи път чуваше за Института на чудаците.
2. Олег Олегович Панкратов и жена му Зося Лядова срещнах по време на една почивка на регионалната конференция на астроархеолозите-любители в Сиктивкар. По време на непринуден разговор на чашка кафе Олег Олегович оживено и с голямо удоволствие подхвана думите ми за чудесата в Института на чудаците и по собствено желание, без какъвто и да било натиск от моя страна, ми съобщи следните факти:
— от години насам той активно сътрудничи на Института на чудаците и дори има свой собствен индекс като самостоятелен и постоянен източник на сведения;
— именно благодарение на неговите усилия метапсихолозите се добрали до такива забележителни феномени, като Рита Глузка (Лошото око), Лебей Маланг (психопараморф27) и Константин Мовзон (Пети Повелител на мухите);
— много ми е благодарен, че него ден в Малая Пеша толкова любезно и навреме му предоставих сведенията за изумителната Албина и покъртителния Кир; сведения, които той тутакси изпратил в института:
— три пъти му се е случвало да ходи в института — на годишните конференции на сътрудниците; не познава лично Даниил Александрович Логовенко, но много го уважава като един от най-изтъкнатите учени.
3. Като имам предвид всичко това, смятам, че д/д №018/99 не представлява интерес за тема 009.
(Край на дванадесетия документ)
Тринадесети документ
ДО НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛА
ЗА ИЗВЪНРЕДНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ М. КАМЕРЕР
РАПОРТ
ОТ ИНСПЕКТОР Т. ГЛУМОВ
Моля да ми бъде предоставен шестмесечен отпуск, тъй като се налага да придружавам съпругата си, която заминава в продължителна служебна командировка на Пандора.
Т. Глумов
10.05.99
РЕЗОЛЮЦИЯ: Не разрешавам. Продължавайте да изпълнявате своите задачи.
(Край на тринадесетия документ)
Отделът за извънредни произшествия, работна стая „Д“.
11 май 99 година
Сутринта на 11 май Тойво дойде мрачен на работа и прочете моята резолюция. Явно през нощта се беше успокоил. Той не възрази, нито пък взе да настоява, а се затвори в стаята си и се захвана да съставя списъка на хората с инверсия. Доста бързо излезли наяве седем души, но само на двама от тях имената били известни, а останалите се водели като „болен №3, сервомеханик“, „Теодор П., етнолингвист“ и все така до края.
Към обяд в стая „Д“ се появил Сандро Мтбевари, с изпито лице, прежълтял и разчорлен. Щом седнал зад бюрото си, без всякакви предисловия и присъщите му шеговити подмятания след завръщане от дълги походи, той доложил на Тойво, че по нареждане на Биг Бъг минава на негово разположение, но отначало би искал да завърши отчета за командировката си. „Че какво ти пречи?“ — попитал Тойво, като наострил уши, доста учуден от вида му. Ами пречело му това, отвърнал Сандро раздразнено, че с него се случила една история, за която не му било ясно дали да пише в отчета и ако трябвало да пише, в каква форма да я поднесе.
И той веднага започнал да разказва, като с мъка намирал подходящите думи, увличал се в подробностите и през цялото време някак нервно се присмивал на себе си.
Тази сутрин той излязъл от нула-Т-кабината в курортното селище Розалинда (недалеч от Биариц), марширувал пет километра по самотната камениста пътека сред лозята и към 10 часа стигнал до целта: под него била Долината на розите. Пътеката водела надолу към вилата „Добрият вятър“, чийто островръх покрив стърчал изпод буйния зелен гъсталак. Сандро машинално засякъл времето — било 10 часът без една минута, както бил предвидил. Преди да слезе към вилата, той приседнал на голям объл черен камък и взел да изтърсва камъчетата от сандалите си. Вече било доста горещо, напеченият камък парел през шортите и ужасно му се пиело вода.
Очевидно тъкмо в този момент му прилошало. Ушите му зазвънели и сякаш слънчевият ден помръкнал. Сторило му се, че слиза по пътеката, върви, без да чувствува краката си, покрай приятна наглед беседка, която не бил забелязал отгоре, край глайдер с отворен капак и разхвърлен двигател (от него сякаш били извадени цели блокове), покрай огромно рунтаво куче, което лежало на сянка и равнодушно го следяло с поглед, провесило червения си език. После той се изкачил по стълбата на верандата, цялата оплетена в рози. При това ясно чувал скърцането на стъпалата, но както и по-рано, някак си не чувствувал краката под себе си. В дъното на верандата имало маса, отрупана с някакви странни предмети, а над нея, подпрян с широко разперени ръце на плота, бил надвиснал човекът, който му трябвал.
27
Психопараморф (от гр.) — фантастично понятие, въведено от братя Стругацки за човек, способен на всякакъв род психически превъплъщения. — Б.пр.