Отново бях на своето място и съзнанието ми пак беше завладяно от обичайните грижи — например да осигуря постоянен и достатъчно изчерпателен поток от сведения за тези, които следваше да вземат решенията.
Вечерта на 15-и получих заповед от Комов да действувам така, както намеря за добре.
Сутринта на 16-и извиках при себе си Тойво Глумов. Без всякакви предварителни обяснения му дадох да прочете текста на разговора в „Дома на Леонид“. Интересно е, че на практика бях уверен в успеха на начинанието.
Пък и от къде на къде трябваше да се съмнявам?
Двадесети документ
РАБОТНА ФОНОГРАМА
Дата: 16 май 99 година
Събеседници: М. Камерер, началник на отдела за извънредни произшествия; Т. Глумов, инспектор
Тема: ¤ ¤ ¤
Съдържание: ¤ ¤ ¤
Глумов: Какво е имало на празните места?
Камерер: Браво. Ама че самообладание имаш, момчето ми. Когато аз взех да разбирам как стоят нещата, спомням си, че половин час място не можах да си намеря.
Глумов: Та какво е имало на празните места?
Камерер: Не е известно.
Глумов: Как така не е известно?
Камерер: Ами така. Комов и Горбовски не си спомнят какво е имало там. Те изобщо не са забелязали никакви празни места. А фонограмата не може да се възстанови. На тези места тя дори не е изтрита, а направо е унищожена. Разрушена е молекулярната структура на материала в празните участъци.
Глумов: Странен начин да се водят преговори.
Камерер: Ще се наложи да свикнем.
Пауза
Глумов: Е, и сега какво ще правим?
Камерер: Ами засега знаем твърде малко. Изобщо така, като гледам, имаме само две възможности. Или ще се научим да живеем на този свят заедно с тях, или няма да се научим.
Глумов: Има и трета възможност.
Камерер: Не се пали. Няма трета възможност.
Глумов: Има трета възможност! Те как не се церемонят с нас!
Камерер: Това не е довод.
Глумов: Довод е! Те не са искали разрешение от Световния съвет! Толкова години тайно са превръщали хората в нечовеци! Та те правят опити с хора! И дори сега, когато ги разобличихме, идват да преговарят и си позволяват…
Камерер (прекъсва го): Това, което искаш да предложиш, може да бъде сторено или открито — и тогава човечеството ще стане свидетел на абсолютно отвратително насилие; или скришом, подличко, зад гърба на общественото мнение…
Глумов (прекъсва го): Това са само думи! Главното е, че човечеството не бива да бъде инкубатор на нечовеци и още по-малко полигон за техните проклети опити! Извинете, Биг Бъг, но вие сбъркахте. Не биваше да посвещавате в тази работа нито Комов, нито Горбовски. Вие сте ги поставили в глупаво положение. Това си е наша работа, на „Комкон-2“, и тя е напълно в нашата компетенция. Мисля, че все още не е късно. Нека сложим този грях на душата си.
Камерер: Слушай, откъде се взе тази твоя ксенофобия? Та това не са Странниците, нито пък прогресорите, които ти така ненавиждаш…
Глумов: Имам чувството, че те са още по-лоши от прогресорите. Те са предатели. Те са паразити. Нещо като онези оси, които снасят яйцата си в гъсениците…
Пауза
Камерер: Говори, говори. Кажи всичко.
Глумов: Нищо няма да кажа повече. Безсмислено е. Пет години се занимавам с този случай под вашето ръководство и през всичките тези пет години се влача като сляпо кученце… Е, поне сега ми кажете: кога научихте истината? Кога разбрахте, че това не са Странниците? Преди шест месеца? Преди осем месеца?
Камерер: Преди по-малко от два месеца.
Глумов: Все едно… Преди няколко седмици. Разбирам, има ли сте някакви свои съображения, не сте искали да ме осведомите за всички подробности, но как сте могли да скриете от мен, че се е променил самият обект на разследване? Как сте могли да си позволите това — да ме накарате да се правя на палячо? Да дрънкам глупости пред Горбовски и Комов… Само като си спомня, тръпки ме побиват!
Камерер: А не можеш ли да допуснеш, че е имало някаква причина за това?
Глумов: Мога. Но от това не ми става по-леко. Не знам каква е тази причина и дори не мога да си я представя. Пък и така, като ви гледам, ми се струва, че не се каните да ми обясните каква е била тази причина! Не, Биг Бъг, стига ми толкова. Не съм годен да работя с вас. Освободете ме, защото аз така или иначе ще си отида.