— За Бога, пуснете ме! Той падна!
— Кой падна, бе човек?
— Джаксън, огнярят ми.
Банлън се изтръгна и хукна към моста, където спря и се завзира в мътните дълбини. Пристъпи бързо още няколко крачки и пак надникна. Този път остана там; първо коленичи, а после се излегна в снега. Почти веднага го наобиколиха и другите, към които се присъединиха и сержант Белю с няколко войника. Всички надзъртаха предпазливо през края на моста.
Двайсетина, а може би и повече метра по-долу върху една скала се виждаше тъмна сгърчена фигура. А още трийсет-четирийсет метра по-надолу смътно прозираха разпенените бели води на реката.
— Е, доктор Дийкин? — рече Пиърс. Ударението върху „доктор“ бе съвсем слабо, но все пак се усети.
— Мъртъв е. Всеки глупак може да види това — рязко отвърна Дийкин.
— И аз виждам, без да съм глупак — кротко рече маршалът. Но може би има нужда от медицинска помощ. Съгласен ли сте, полковник Клеърмонт?
— Нямам властта да искам от този човек…
— Нито пък Пиърс — прекъсна го Дийкин. — Освен това ако се спусна долу, коя е гаранцията, че Пиърс няма да се Погрижи въжето да се изплъзне? Всички сме наясно с високото мнение, което има за мен маршалът, и че след съдебния процес ме чака бесилка. Това би му спестило време и главоболия, ако някак без да иска още тук се освободи от присъствието ми.
— Шестима от войниците ми ще ви спускат с въжето, Дийкин — с каменен глас заяви полковникът. — Вие ме оскърбявате, сър.
— Така ли? — Дийкин го изгледа замислено. — Може би сте прав. Извинете. — Той улови единия край на въжето, направи двойна примка, промуши вътре краката си, после вдигна въжето на кръста си и го затегна. — Ще ми трябва още едно.
— Още едно въже? — учуди се Клеърмонт и смръщи вежди. — Това ще издържи цял кон.
— Не става дума за коне. Ще допуснете ли някой полковник да остане там долу, докато лешоядите оголят костите му, или смятате, че само на кавалеристите се полага прилично погребение?
Полковникът го удостои с мълниеносен гневен поглед, извърна се на пети и кимна на Белю. Само след минута сержантът се върна при тях с въжето, а след още две минути шеметно, олюляващо се спускане Дийкин бе стъпил с един крак на ръба на скалата с натрошеното тяло на Джаксън.
Почти минута остана надвесен над трупа, шибан от разбеснелите се ветрове долу в пролома, след което здраво овърза въжето около кръста на Джаксън. Стана, направи знак с ръка и бе издърпан обратно горе на моста.
— Е? — не се стърпя Клеърмонт, както можеше да се очаква.
Дийкин се освободи от въжето и започна да разтрива ожулените си колене.
— Счупен череп и едва ли има кост по тялото му, която да е здрава. — Погледна въпросително Банлън. — За дясната му ръка е завързан някакъв парцал.
— Да. — Банлън като че ли се беше смалил с няколко сантиметра, макар да нямаше накъде. — Беше отвън и бършеше снега от предния прозорец, когато падна. Завързването с парцал е стар номер на огнярите. По този начин могат да се придържат и с двете ръце.
— Само че този път не се е придържал. И май че знам защо. Господин маршал, най-добре елате с мен — като служител на закона ще се наложи да издадете смъртния акт. Лишените от лекарски права нямат тази чест.
Пиърс се поколеба, кимна и тръгна след Дийкин. О’Брайън ги следваше по петите. Дийкин стигна локомотива, подмина с няколко крачки кабината и вдигна поглед. Снегът около прозореца на машиниста и откъм задната част на обшивката на бойлера беше избърсан. Дийкин се качи със засилване горе и, наблюдаван от Пиърс, О’Брайън и Банлън, който се бе присъединил към тях, започна да оглежда наоколо. Товарният вагон с горивото беше вече полупразен — две трети от дървата бяха използувани, а останалите бяха наредени в задната му част. Отдясно на купа имаше няколко разхвърляни цепеници, сякаш паднали от камарата.
Дийкин беше присвил наблюдателните си очи. Носът му се беше сбърчил. След малко погледът му се отмести надолу и леко встрани. Той се наведе, пресегна се зад дървата и се изправи с бутилка в ръка.
— Текила. Джаксън смърдеше на текила. Беше се разляла и по дрехите му. — Той изгледа недоверчиво Банлън. — А ти нищо, нищо ли не знаеше за това?
— Точно това се канех и аз да попитам — мрачно изрече Пиърс с не по-малко мрачен вид.
— Господ ми е свидетел, господин маршал! — Ако Банлън продължеше да се смалява със същото темпо, окончателното му изчезване бе само въпрос на време. — Аз нямам обоняние — питайте когото искате, всеки ще ви каже. За пръв път в живота си видях Джаксън, когато се присъедини към нас в Огдън. Не съм и подозирал, че пие текила.