— О, затваряй си устата — уморено го сряза О’Брайън.
Ала Хенри беше решил да каже, каквото си бе наумил, и отказа да си затваря устата.
— Отговор не ни трябва, защото не е зададен въпрос. Единственият, който може да се зададе, е следният: какво ще се случи, ако не се справим с него? Отговорът е прост. Той ще продължи напред, докато стигне Форт Хъмболт, където смята, че ще е на сигурно и безопасно място при своите приятели.
В очите на присъствуващите проблясна интерес, а след дълго мислене О’Брайън произнесе бавно:
— Господи, Хенри, ти май си прав. Само защото разбра, че превозваме оръжие за индианците, решихме, че знае всичко за нас, всичко, което сме замислили. Разбира се, че не! Откъде да го научи? Никой не знае! Не е възможно — само ние поддържахме връзката с форта. Друго, господа? Нощта е ледено студена и аз предлагам да оставим Дийкин да ни вози Вижда ми се доста умел в това отношение.
Широко охилен, губернаторът се пресегна за шишето. Сетне каза, предвкусвайки доволно:
— Бялата Ръка ще му направи едно топло посрещане, като пристигнем във форта.
В същото време Бялата Ръка беше твърде далеч от форта и с всяка измината минута увеличаваше това разстояние. Снегът продължаваше да вали, но не така гъст. Вятърът продължаваше да духа, но не така силно. Зад Бялата Ръка препускаха в тръс двайсет-трийсет омотани в топли дрехи конници. Движеха се покрай широка и криволичеща долина. Вождът обърна глава и хвърли поглед наляво и нагоре. Над планините на изток небето вече леко светлееше.
Бялата Ръка се извъртя на седлото и махна нетърпеливо, настойчиво на своите ездачи. Пайутите пришпориха конете.
И Дийкин забеляза първите признаци на зазоряването, когато се изправи от клекналото си положение пред горящата пещ. Погледна стрелката на уреда, кимна доволно и затвори вратата. Клеърмонт и Марика, и двамата пребледнели, явно крайно изтощени, седяха на двете единствени сгъваеми столчета в кабината. Дийкин не се чувствуваше по-добре, но не можеше да си позволи да бъде изморен. С цел да не заспи и да прави нещо, продължи разказа си откъдето беше спрял:
— Да. Конските вагони. Наложи се да ги откъсна от влака. При входа на Прохода на сломените сърца ще се опитат да ни пресрещнат и нападнат индианци, най-вероятно пайути. Познавам добре този проход. Ще бъдат принудени да оставят конете си поне на една миля от него и не искам да имат под ръка други коне.
— Да ни нападнат? Защо ще ни нападат? — Клеърмонт беше в пълно недоумение. — Аз пък мислех, че индианците са се съюзили с онези ренегати зад нас.
— Така е. Но са с впечатлението, че опитът да бъдат откачени вагоните с войниците е бил неуспешен, а за тях е много важно войниците да бъдат унищожени. Трябваше по някакъв начин да измъкна индианците от форта — иначе няма да можем да проникнем вътре.
— Казахте, че са с впечатлението… — бавно започна Клеърмонт.
— Спомнете си липсващия телеграф. Липсваше, защото аз го скрих. В сеното на първия конски вагон. Когато спряхме снощи и аз поддържах огъня в тази проклета пещ, намерих време да го включа. Те ме взеха за О’Брайън.
Полковникът дълго го гледа.
— Голяма дейност сте развили, господин Дийкин.
— Не си губих времето — съгласи се Дийкин.
— Но защо, защо, защо? — разпери безпомощно ръце Марика. — Защо трябва да се превзема форта заради няколко сандъка с пушки? Защо им е на пайутите да нападат влака? Защо всички тези убийства, защо избиха войниците? Защо чичо, О’Брайън и Пиърс рискуват живота си, погубват кариерите си…
— Ковчезите не пътуват празни за Форт Хъмболт и поради същата причина няма да се връщат празни.
— Но нали казахте, че няма холера… — започна Клеърмонт.
— Холера няма. Но има нещо друго, по-различно, за което много мъже ще рискуват живота, честта и душите си. Чували ли сте някога за Маки, Феър, О’Брайън — няма нищо общо с нашия приятел отзад — и Флъд?
Клеърмонт погледна превръзката на ръката си, през която бавно се процеждаше кръв.
— Звучат ми познато.
— Това са четиримата, които разкриха голямата златна жила в Комсток в началото на тази година. Със сигурност знаем, че вече е извлечено злато за над десет милиона долара. Има един-единствен начин, по който металът може да бъде превозен на изток — по тази железница. А освен това да не забравяме редовната пратка злато от калифорнийските мини. И двете пратки няма как да не минат през Форт Хъмболт. Според мен сега там се намира повече злато и сребро, отколкото във федералните хранилища.
— Добре, че вече съм седнал — въздъхна Клеърмонт, — няма опасност да падна.
— Това е истината. Както ви е известно, губернаторът на щата се уведомява всеки път, когато през негова територия трябва да мине едър товар скъпоценности, а негов дълг е да предупреди военните или цивилни власти, които да осигурят охрана. В случая обаче Феърчайлд не е предупредил никого. Вместо това е уведомил О’Брайън, майорът е предал съобщението на Пиърс, а той от своя страна е казал на Калун, който е наел услугите на пайутите срещу определено възнаграждение. Всичко е много, просто, както виждате.