— Това е най-доброто — за вас, за него, за дъщеря ви.
— А сега какво ще правим?
— Изпратете от вашите хора да доведат конете, които оставих някъде по-назад, край релсите. Други нека поправят телеграфната линия. След което ще извикаме един влак военни и цивилни да построят наново моста.
— А вие веднага ли се връщате в Рийз Сити? — попита Марика.
— Ще се върна, след като оправят моста и при стигне влак, на който да натоварим златото и среброто Няма да ги изтърва от очи, докато не пристигнат без опасно във Вашингтон. Но дотогава ще остана тук.
— Но за оправянето на моста трябват седмици обади се Феърчайлд.
— Като нищо — съгласи се Дийкин.
Марика се усмихна.
— Май че ни очаква дълга и трудна зима.
— Кой знае. Все ще намерим за какво да си приказваме — усмихна се и Дийкин.