Улгаст предположи, че Сайкс му казва около десетина процента от цялата история. Онези десетина процента, които звучат убедително, но какво от това?
— Безопасна ли е дейността ви?
Сайкс повдигна рамене.
— Има безопасност и безопасност. Няма да ви лъжа. Рискове съществуват. Но ще сторим всичко по силите си, за да ги ограничим до минимум. Тук никой няма интерес от лоши резултати. А и ви напомням, че говорим за осъдени на смърт затворници. Не за някои приятни хора, с които ви е драго да се видите. Възможности за тях едва ли съществуват. Даваме им възможност да изживеят живота си и в същото време да имат вероятен принос към медицинската наука. Сделката си я бива, хич не е лоша даже. Тук всички сме малко или много жители на райските селения.
Улгаст се замисли отново. Някак не му беше лесно да се наеме със задачата.
— Не разбирам защо военните са замесени.
При този въпрос Сайкс замръзна. Изглеждаше леко обиден.
— Не разбирате значи? Ами замислете се, агент. Представете си, че някой войник в Корамабад или Грозни е ранен от шрапнел. От мина край пътя, например, парче от С-4, в оловна тръба, натъпкана с грамадни винтове. Бомбата може да е руски артилерийски снаряд, купен на черния пазар. Повярвайте ми, с очите си съм виждал какво причиняват тези оръжия. Налага се да го махнем веднага от там. По пътя вероятно ще кърви до смърт, но ще извади късмет и ще се добере до полевата болница, където хирургът, двама асистенти и три сестри ще го закърпят с цялото умение, на което са способни, преди да го евакуират в Германия или Саудитска Арабия. Случила се е страшна, мъчителна трагедия, която евентуално слага край на военната му кариера. Той е извадил лош късмет. Но той е и огромна загуба на средства. Всичките пари, които сме похарчили за обучението му, са отишли на вятъра. Има и по-лошо. Войникът се прибира у дома в депресия, изпълнен с гняв, вероятно без някой крайник или още по-лошо, без да може да каже нищо добро за когото и да било и за каквото и да било. В кръчмата на ъгъла разправя на приятелите си: отрязаха ми крака, ще пикая в торбичка до края на дните си и за какво? — Сайкс се облегна назад в стола си, за да даде възможност да осмислят историята. — От петнайсет години сме във война, агент. Ако погледнем как стоят нещата, ще воюваме още петнайсет, ако извадим късмет. Няма да се будалкам с вас. Най-голямата и най-важна цел на военните е да направят така, че войникът да е на бойното поле. Затова нека си представим, че същият редник е ранен от същия шрапнел, но става така, че за половин ден тялото му се самоизцелява и той отново се връща в своята част, за да се бие в името на Бог и на своята страна. Според вас дали военните няма да проявят интерес към подобна възможност?
Улгаст се почувства смъмрен.
— Разбирам гледната ви точка.
— Хубаво, защото така и трябва — изражението на Сайкс се смекчи. Поучението беше приключило. — Затова военните могат да поемат изплащането на чека. Ако питат мен, нека да е така, защото ако знаехте на колко възлизат похарчените досега средства, очите ви щяха да изскочат от орбитите си. Не знам за вас, но на мен ми се иска да доживея да видя своите пра-пра-пра-правнуци. Да му се не види, иска ми се да запратя топката за голф на триста метра на своя стотен рожден ден, а после да се прибера у дома и толкова дълго да правя любов с жена си, че тя да се разхожда засмяна цяла седмица. Кой не иска такова нещо? — погледна Улгаст изпитателно. — Райските селения, агент. Нито повече, нито по-малко. Споразумяхме ли се?
Стиснаха си ръцете и Сайкс го поведе към вратата. Ричардс го чакаше, за да го отведе обратно до вана.
— Последен въпрос — рече Улгаст. — Защо НОЙ? Какво означава името?
Погледът на Сайкс се стрелна към Ричардс и в този миг Улгаст долови как равновесието на силите в стаята се промени. Сайкс командваше само технически, Улгаст беше сигурен, че всъщност той отговаря пред Ричардс, който вероятно беше връзката между военните и онзи, който в действителност движеше конците: Военният институт за медицински изследвания, Министерството на вътрешната сигурност, може би Националната разузнавателна агенция.
Сайкс отново се обърна към Улгаст.
— Нищо специално. Ще ви го обясня. Чел ли сте Библията?
— Чел съм нещо — Улгаст изгледа и двамата. — Като дете. Майка ми беше методистка.
Сайкс замълча за секунда, след което се усмихна.