Това откритие потвърди и предположението й, че огромните космати същества, които видя първия ден, са земни ленивци — животни, които също отдавна бяха изчезнали. По астрономия беше по-добра, отколкото по палеонтология, и познанията й бяха потвърдили страховете й.
Нощното небе си оставаше почти същото през годините, но когато ставаше дума за много дълги периоди от време, човек можеше да забележи дребни разлики дори с невъоръжено око. Лин знаеше, че неандерталците са измрели преди десетки хиляди години, но това не я подготви за заключенията, до които я доведоха наблюденията на звездите, чиято позиция сочеше, че се е върнала двеста хиляди години назад. Наистина бе попаднала в тунела, но вместо да огъне пространството и да доведе анунаките, той беше огънал времето. Докато обмисляше станалото, тя не можа да не си припомни думите на професор Травърс.
„Да — беше отговорил той, когато го попитаха за анунаките, — но не ме питайте как са еволюирали, и те самите не знаят. В един момент на Земята е имало и други хомо сапиенс, включително ергастор, хайделбергенсис, рудолфенсис, хабилис, неандерталенсис и други, но после се появил хомо сапиенс сапиенс, който бил напълно развит не само физически, но и умствено.“
Докато седеше на брега на реката, докосвайки корема си, в който растеше детето на Матю Адамс, Евелин Едуардс най-сетне разбра всичко.