Политическите институции са необходими и не могат да бъдат приемани за даденост. Пазарната икономика и високите нива на благоденствие не се появяват магически, като „отстраните правителството"; те почиват върху скрита институционална основа от имуществени права, върховенство на закона и базисен политически ред. Свободният пазар, енергичното гражданско общество, спонтанната „мъдрост на тълпите" са все важни компоненти на една работеща демокрация, но в последна сметка не могат да заменят функциите на едно силно, йерархично управление. През последните години икономистите все повече си дават сметка, че „институциите имат значение": бедните страни са бедни не защото не разполагат с ресурси, а защото не разполагат с ефективни политически институции. Ето защо трябва да разберем по–добре откъде произлизат тези институции.
Проблемът за създаване на съвременни политически институции е описан като проблема „да настигнеш Дания" по заглавието на книга, написана от двама социолози от Световната банка – Лант Притчет и Майкъл Улкок. За хората в развитите страни „Дания" е митично място, известно с добрите си политически и икономически институции: тя е стабилна, демократична, мирна, просперираща, равноправна и с изключително ниски нива на политическа корупция. Всеки би искал да разбере как да превърне Сомалия, Хаити, Нигерия, Ирак или Афганистан в „Дания", а международната общност за развитие има дълги списъци с предполагаеми „датски" атрибути, които се опитва да помогне на провалени държави да постигнат.
Безброй са проблемите, свързани с тази програма. Не изглежда твърде правдоподобно изключително бедни и разтърсвани от безредици страни да създадат за кратко време сложни институции, имайки предвид необходимото време за развитието на такива институции. Освен това институциите отразяват културните ценности на обществата, в които са утвърдени, и не е ясно дали демократичният политически ред в Дания може да пусне корени в съвършено различни културни среди. Повечето хора, които живеят в богати, стабилни, развити страни, нямат никаква представа как самата Дания е станала Дания, което се отнася и за много датчани. Борбата за създаване на съвременни политически институции е толкова дълга и болезнена, че хората в индустриализираните страни страдат от историческа амнезия как въобще техните общества са стигнали до тази точка.
Самите датчани са потомци на викингите, свиреп племенен народ, завладял и плячкосал голяма част от Европа от Средиземноморието чак до Киев в Южна Украйна. И келтските народи, които първи заселват Британските острови, и римляните, които впоследствие ги завладяват, и германските варвари, които заемат мястото на римляните, първоначално са организирани в племена, до голяма степен като тези, които все още съществуват в Афганистан, Централен Ирак и Папуа Нова Гвинея. Това се отнася и за китайците, индийците, арабите, африканците, както и за всички други народи по земята. Тяхното най–важно задължение не е към държавата, а към родствениците, споровете не се уреждат чрез съдилища, а чрез система за наказателно правосъдие, а мъртъвците си погребват в земя, притежавана колективно от родствени групи.
С течение на времето обаче тези племенни общества развиват политически институции. Пръв и най–важен е централизираният източник на власт, който държи ефективен монопол върху военната власт над определена територия, която наричаме държава. Мирът не се поддържа чрез груб баланс на силите между родствените групи, а от армията и полицията на държавата, които вече са постоянна сила, която също така може да защити общността от съседни племена и държави. Собствеността става притежание не на родствени групи, а на лица, които все повече печелят правото да я купуват и продават по свое усмотрение. Техните имуществени права не са по роднинска линия, а са защитени от съд и законодателство, които имат властта да уреждат спорове и да възмездяват несправедливости.
С течение на времето обществените норми биват оформени като писани закони вместо като обичаи или неофициални традиции. Тези официални норми се използват за организиране на начина, по който властта се разпределя в системата, независимо от физическите лица, които упражняват власт в даден момент. С други думи, институциите изместват лидерите. Тези законодателства в последна сметка установяват Върховна власт над обществото, власт, която превъзхожда тази на владетелите, които временно управляват въоръжените сили и административния апарат на държавата. Така възниква правовата държава.