И накрая някои общества не само ограничават властта на държавата, принуждавайки владетелите да се придържат към писаните закони; те ги държат също така отговорни пред парламенти, законодателни институции и други органи, които представляват по–голяма част от населението. Някаква степен на отговорност е имало и в много традиционни монархии, но тя обикновено се осъществява чрез неофициални консултации с малка група от отбрани съветници. Съвременната демокрация възниква, когато владетелите приемат официалните норми, които ограничават тяхната власт и подчиняват Върховната им власт на волята на цялото население чрез избори.
Целта на тази книга е да запълни някои от празнотите в тази историческа амнезия, разкривайки произхода на основните политически институции в общества, които сега ги приемат за даденост.
Трите категории въпросни институции са току–що описаните:
1. държавата;
2. върховенство на правото;
3. отговорното управление.
Успешната модерна либерална демокрация съчетава тези три институции в стабилно равновесие. Фактът, че има държави, способни да постигнат този баланс, представлява истинско чудо в съвременната политика, тъй като не е очевидно, че те могат да бъдат съчетани. Държавата в края на краищата концентрира и използва власт, за да постигне спазване на законите ѝ от страна на нейните граждани и да се защити от други държави и заплахи. Правовият ред и отговорното управление, от друга страна, ограничават властта на държавата, на първо място, като я принуждават да използва властта си съобразно някои публични и прозрачни правила, а след това, като гарантират, че тя е подчинена на волята на народа.
Тези институции са създадени най–вече защото хората смятат, че с тяхна помощ могат да защитават интересите си, както и интересите на своите семейства. Но това, което хората считат за личен интерес и доколко са готови да си сътрудничат с други, зависи изключително много от идеите, които легитимират определени форми на политическо сдружаване. Следователно личният интерес и легитимността формират основните елементи на политическия ред.
Наличието на една от трите институции не означава, че съществуват и другите две. Афганистан например провежда демократични избори от 2004 г. насам, но е изключително слаба държава и не е в състояние да отстоява законите си върху голяма част от своята територия. Русия, от друга страна, има силна държава и провежда демократични избори, но нейните управници не се чувстват обвързани с правовия ред. Сингапур е и силна държава, и съблюдава правовия ред, завещани от бившите му британски колониални господари, но демократичната отговорност е твърде слаба.
Какъв е произходът на тези институции? Кои са причините, довели до тяхното създаване, и условията, при които се развиват? В каква последователност са създадени и как се съотнасят една към друга? Ако успеем да разберем как възникват тези основни институции, може би бихме осмислили по–добре разстоянието, което разделя Афганистан или Сомалия от съвременна Дания.
Историята за това как се развиват политическите институции не може да бъде разказана, без да бъде разбран свързаният с нея процес на политически упадък. Човешките институции са „тромави", което означава, че те устояват във времето и се променят изключително трудно. Институции, които са създадени, за да отговорят на определени условия, често оцеляват, дори когато тези условия се променят или изчезнат и неспособността за адаптиране по подходящ начин води до политически упадък. Това се отнася за съвременните либерални демокрации, обхващащи държавата, правовия ред и отговорността, както и за по– старите политически системи. Защото няма гаранция, че която и да било демокрация ще продължи да изпълнява това, което обещава на своите граждани, и следователно няма гаранция, че тя ще остане легитимна в очите им.
Освен това естествената човешка склонност да се покровителстват семейството и приятелите – нещо, което аз наричам патримониализъм[10] – постоянно се утвърждава при липсата на силни балансиращи стимули. Организирани групи – най–често богатите и могъщите – с течение на времето укрепват и започват да изискват привилегии от държавата. Особено когато продължителен период на мир и стабилност отстъпи пред финансова и/или военна криза, тези могъщи патримониални групи разширяват своята власт или по друг начин пречат на държавата да реагира адекватно.