Версии на историята за политическото развитие и политическия упадък, разбира се, са разказвани много пъти и преди. В повечето гимназии се изучава „възходът на цивилизацията", което представлява широк преглед на еволюцията на социалните институции. Преди един век историческите описания, преподавани на повечето американски ученици, бяха подчертано евро– и англоцентрични. Започваха може би с Гърция и Рим, след това минаваха през европейското Средновековие, Магна Харта, Английската гражданска война и Славната революция, за да стигнат до 1776 г. и написването на Конституцията на САЩ. Днес тези програми са далеч по – мултикултурни и включват опита на незападни общества като Китай и Индия, както и историята на маргинализирани групи като различни коренни населения, жените, бедните и т.н.
Има няколко причини да бъдем неудовлетворени от съществуващата литература върху развитието на политическите институции. Първо, голяма част от нея не прави достатъчно обширен сравнителен анализ. Само чрез сравняване на опита на различни общества можем да започнем да разбираме сложните причинно–следствени фактори, които обясняват защо някои институции някъде се появяват, а другаде не. Голяма част от теоретичните разработки за модернизацията – от солидните изследвания на Карл Маркс до тези на съвременни икономически историци като Дъглас Норт[11], се фокусират предимно върху опита на Англия като първата индустриална държава. Британският опит е изключителен поради много причини, но не е задължително добър ориентир за развитието на държави, които се намират в различна ситуация.
Мултикултурните подходи, които изместват тази интерпретация през последните десетилетия, в по–голямата си част не правят сериозен сравнителен анализ. Налице е тенденция да се избират или положителни истории как незападни цивилизации са допринесли за цялостния напредък на човечеството, или пък отрицателни как същите са репресирани. Рядко може да се намери сериозен сравнителен анализ на причините защо дадена институция се е развила в едно общество, а в друго – не.
Големият социолог Сиймор Мартин Липсет[12] твърди, че наблюдател, който познава само една държава, не познава нито една. Без сравнителен анализ не можем да установим дали определена практика или поведение са уникални за дадено общество, или са общовалидни за много общества. Само сравнителният анализ ни позволява да направим връзка между причини като география, климат, технология, религия или конфликт с диапазона от резултати, съществуващи в света днес. Само по този начин бихме могли да отговорим на следните въпроси:
1. Защо Афганистан, обраслите с джунгла региони на Индия, островните нации на Меланезия и части от Близкия изток все още са племенно организирани?
2. Защо в Китай стандартното състояние е силно централизирано управление, а в Индия не се наблюдава такава степен на централизация, с изключение на много кратки периоди през последните три хилядолетия от нейната история?
3. Защо почти всички случаи на успешна авторитарна модернизация – страни като Южна Корея, Тайван, Сингапур и Китай – са струпани в Източна Азия, а не в Африка или в Близкия изток?
4. Защо демокрацията и силното върховенство на закона имат дълбоки корени в Скандинавия, а в Русия, държава с подобни климатични и географски условия, наблюдаваме разрастване на неограничен абсолютизъм?
5. Защо страните в Латинска Америка често са обект на висока инфлация и икономически кризи през изминалия век за разлика от Съединените щати и Канада?
Историческите данни, представени в тази книга, са интересни именно защото хвърлят светлина върху настоящето и обясняват произхода на различните политически системи. Но човешките общества не са в капана на миналото си. Ако в Китай или Европа възникват модерни държави в резултат на определени фактори като постоянната нужда от подготовка за и водене на войни, това не означава непременно, че слабите държави в Африка днес трябва да копират този опит, за да се модернизират. Всъщност във втория том ще защитя тезата, че условията за политическо развитие днес са много по–различни от това, което са били през периодите, разгледани в първия том. Икономическият растеж постоянно разбърква социалното тесте карти, а международните фактори въздействат на отделните общества в далеч по–голяма степен, отколкото в миналото. Така че ако историческият материал в тази книга може да обясни как различните общества са стигнали състоянието, в което се намират сега, техните пътища до настоящето не определят тяхното бъдеще, нито пък служат като модели за други общества.