Това, към което се стремя в тази книга, е една теория със среден обхват[15], която да избегне капаните както на прекалената абстрактност (недостатъка на икономистите), така и на прекаления партикуларизъм (проблема на много историци и антрополози). Надявам се да възстановя част от изгубената традиция на историческата социология или сравнителната антропология на XIX в. Не изправям редовия читател пред обемисти теоретични основи от самото начало. В историческите глави се занимавам с различни теории и оставям по – абстрактното разработване на политическото развитие (включително дефинирането на някои основни термини) за последните три глави (28–30). Това включва общ преглед на политическото развитие, както и обсъждане на проблема как се съотнася политическото развитие с икономическите и социалните измерения на развитието.
Считам за правилен подход на анализ теорията да следва историята: теориите трябва да се извеждат от фактите, а не обратно. Разбира се, не съществува чист анализ на факти, лишен от предварителни теоретични понятия. Тези, които предпочитат емпиризма, се заблуждават. Но твърде често социалната наука започва с елегантна теория и след това търси факти, които да я потвърдят. Това, надявам се, не е подходът, който използвам.
Има една може би апокрифна история, преразказана от физика Стивън Хокинг, за един известен учен, който изнасял лекция по космология, когато го прекъснала една възрастна дама от дъното на залата, заявявайки, че говори глупости и че Вселената всъщност е плосък диск върху на гърба на костенурка. Ученият си помислил, че може да ѝ затвори устата с въпроса върху какво е застанала костенурката. Тя отговорила: „Ти си много умен, млади човече, но до долу са все костенурки."[16]
Това следователно е проблемът с всяка теория за развитие: конкретната костенурка, която избираш за отправна точка на твоята история, всъщност стои върху гърба на друга костенурка или на друг слон, или на тигър, или на кит. Повечето привидно общи теории за развитие се провалят, защото не вземат под внимание множеството независими измерения на развитието. Те са твърде редукционистки в стремежа си да обобщят един–единствен каузален фактор от много по–сложната историческа реалност. И не успяват да се върнат достатъчно назад в миналото до условията, които обясняват собствените им отправни точки и предпоставки.
Аз стигам много далеч назад в историята. Преди да стигнем до изграждането на държавността в Китай, трябва да разберем не само откъде произлиза войната, но също така как са възникнали човешките общества. Изненадващият отговор е, че те не идват отникъде. Както обществото, така и конфликтите съществуват, откакто съществуват човешки същества, защото човешките същества са по природа както социални, така и конкуриращи се животни. Приматите, от които еволюира човешкият вид, са практикували отслабена форма на политика. Следователно, за да разберем това, трябва да се върнем до състоянието на природата и до човешката биология, които в известен смисъл определят основите на цялостната човешка политика. Биологията се явява до известна степен твърдата почва под костенурките на дъното на пирамидата, макар че дори биологията, както ще видим в следващата глава, не е напълно фиксирана точка.
2. ЕСТЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ
Философски дискусии за естественото състояние ► Как съвременните науки за живота хвърлят светлина върху човешката природа, а оттам и върху биологичните основи на политиката ► Политика при шимпанзетата и други примати ► Кои аспекти на човешката природа обуславят политиката ► Кога за първи път са заселени различните части на света
В западната философска традиция дискусиите за „естественото състояние" са централни за разбирането на правосъдието и политическия ред, които са в основата на съвременната либерална демокрация. Класическата политическа философия прави разграничение между природа, от една страна, и договор или закон, от друга; Платон и Аристотел твърдят, че един справедлив град трябва да съществува в съгласие с неизменната природа на човека, а не с това, което е мимолетно и променливо. Томас Хобс, Джон Лок и Жан–Жак Русо развиват това разграничение и пишат трактати по въпроса за естественото състояние, търсейки основа на политическите права в него. Описването на естественото състояние е средство и метафора за обсъждане на човешката природа, упражнение, което да утвърди йерархия на човешките добродетели, които политическото общество да насърчи.
Аристотел се различава от Хобс, Лок и Русо в едно съществено отношение. Той твърди, че човешките същества са политически по природа и естествените им способности ги предразполагат да преуспяват в рамките на обществото. За разлика от него тримата ранни съвременни философи твърдят, че човешките същества не са социални по природа, а обществото е един вид изобретение, което им позволява да постигнат това, до което не могат да се домогнат сами.