Очевидното намерение на Русо в „Разсъждение" е да представи еволюционно описание на човешкото поведение. Той разсъждава върху усъвършенстването на човека и как човешките мисли, страсти и поведение са еволюирали с течение на времето. Авторът привежда убедителни доказателства за жителите на Карибите и за други коренни населения в Новия свят, както и аргументи, основаващи се на наблюдения върху поведението на животните, в опита си да разбере какво е човешкото по природа и какво като обществена условност. Винаги е рисковано да си мислим, че разбираме истинските намерения на великите мислители. Но имайки предвид основополагащото значение на анализите за естественото състояние, предлагани от Хобс, Лок и Русо за западното политическо себеразбиране, няма да е несправедливо да ги съпоставим с това, което знаем днес за произхода на човека, благодарение на последните постижения в областта на науките за живота.
Това познание съществува в няколко различни области, а именно приматология, популационна генетика, археология, социална антропология и, разбира се, всеобхватната рамка на еволюционната биология. Ние можем да повторим мисловните експерименти на Русо, използвайки много по–добри емпирични данни, и това, което откриваме, потвърждава някои от неговите прозрения, а други поставя под съмнение. Така или иначе възстановяването на човешката природа с помощта на съвременната биология е изключително важно като основа на всяка теория за политическото развитие, защото ни дава основните структурни елементи, чрез които можем да разберем по – късната еволюция на човешките институции.
Русо е абсолютно прав в някои свои наблюдения, като например схващането му, че човешкото неравенство има своите корени в развитието на металургията, селското стопанство и преди всичко в частната собственост. Но той, Хобс и Лок грешат по един много важен въпрос. И тримата мислители възприемат човешките същества в естественото им състояние като изолирани индивиди, за които обществото не е естествена среда. Според Хобс онова, което свързва първите хора, са предимно страхът, завистта и конфликтите. Примитивният човек на Русо е още по– изолиран: сексът е нещо естествено, но не и семейството. Човешката взаимозависимост възниква почти случайно в резултат на технологически нововъведения като земеделието, които изискват по–голямо сътрудничество. И за двамата човешкото общество възниква в хода на историческото време и е свързано с компромиси по отношение на естествената свобода.
Това не е начинът, по който се развиват нещата в действителност. В книгата си „Древното право" от 1861 г. английският учен юрист Хенри Мейн критикува теоретиците на естественото състояние по следния начин:
И все пак тези две теории [на Хобс и на Лок], които дълго време разделяха мислещите английски политици във враждебни лагери, строго погледнато, си приличат по фундаменталното си предположение за неисторическо, недоказуемо състояние на вида. Техните автори се различават по отношение на характеристиките на пред–общественото състояние, както и по отношение на естеството на необичайните действия, благодарение на които хората се издигат от него до обществената организация, която познаваме единствено ние, но са единодушни, че голяма пропаст разделя човека в неговото примитивно състояние от човека в обществото.
Можем да я наречем заблудата на Хобс: представата, че човешките същества са изконно индивидуалистични и изграждат общество на по–късен етап от своето развитие благодарение на рационална преценка, че социалното сътрудничество е най–добрият начин да постигнат индивидуалните си цели. Тази предпоставка за изначален индивидуализъм обосновава разбирането на правата в американската Декларация за независимост и оттам на демократичната политическа общност, която произтича от нея. Тази предпоставка е в основата и на съвременната неокласическа икономика, която изгражда своите модели въз основа на допускането, че човекът е рационално същество, което се стреми да увеличи максимално своята индивидуална полза или доходи. Но всъщност в хода на човешката история се развива индивидуализмът, а не социабилността. Фактът, че индивидуализмът днес ни се струва самата същност на нашето икономическо и политическо поведение, е само защото сме създали институции, които доминират над нашите по – естествени комунални инстинкти. Аристотел е по – прав от тези ранни модерни либерални теоретици с твърдението си, че човешките същества са по природа политически. Така че докато индивидуалистичното разбиране за човешката мотивация би могло да помогне за обясняване на дейността на търговците на стоки за широко потребление и на либертарианските активисти в днешна Америка, то далеч не е най–удачният начин да разберем ранната еволюция на човешката политика.