В книгата си „Демонични самци“ биологичният антрополог Ричард Ренгъм описва групи от мъжки шимпанзета в дивата природа, които нападат и убиват шимпанзета от съседни общности извън своите територии. Тези самци си сътрудничат, като издебват, заобикалят, след което убиват самотен съсед, а след това ликвидират всички самци в колонията. Накрая хващат женските и ги включват в своята група. Това много напомня набезите на мъжете в планинските области на Нова Гвинея или на индианците яномамо, наблюдавани от антрополога Наполеон Шаньон. Според Ренгъм: „Много малко животни живеят в патрилинейни, мъжки общности, в които женските редовно намаляват рисковете от инбридинг, като се преместват в съседни групи, за да се чифтосват. Известни са само два животински вида, които го осъществяват чрез система от интензивна, извършвана от мъжките екземпляри териториална агресия, включваща смъртоносни набези в съседни общности в търсене на уязвими врагове, които да бъдат нападнати и убити.“ Тези два вида са шимпанзетата и хората.
Според археолога Стивън Лебланк: „Голяма част от военните действия в племенното общество напомнят набезите на шимпанзета. Масово избиване между хора на това обществено ниво всъщност е рядко събитие, а победа чрез изтощение е използвана стратегия, каквито са и буферните зони, изненадващите нападения, отвличането на женски екземпляри в групата и осакатяване на жертвите. Поведенията на шимпанзето и на човека си съответстват почти изцяло." Основната разлика е, че човешките същества са по–опасни, тъй като са в състояние да използват по–широк и по – смъртоносен набор от оръжия.
Шимпанзетата защитават своите райони на действие като хората, но в други отношения са много различни. Мъжките и женските не се събират в семейства, за да отглеждат децата, а изграждат отделни мъжки и женски йерархии. Политиката на господство в тези йерархии обаче напомня политиката при човешки групи. Алфа–самецът в колония на шимпанзета не се ражда с този статус; също като Големия мъж в Меланезийското общество той трябва да го заслужи чрез изграждане на коалиции от поддръжници. Макар физическият размер и сила да имат значение, господство в крайна сметка се постига чрез способността да сътрудничиш с другите. Приматологът Франс де Ваал наблюдавал колония от отглеждани в зоопарка в холандския град Арнем шимпанзета и описва как две по–млади шимпанзета се съюзяват, за да изместят възрастния алфа – самец от позицията му. Веднага след като единият от узурпаторите постигнал статуса на алфа – самец, се нахвърлил срещу доскорошния си съюзник и го убил.
Установят ли веднъж господство мъжкото или женското шимпанзе в рамките на своята йерархия, те упражняват това, което може да бъде описано единствено като власт – способността да разрешават конфликти и да налагат правила въз основа на своя статус в йерархията. Шимпанзетата изразяват признаването на властта чрез покорен поздрав, няколко кратки изгрухтявания, последвани от дълбоки поклони, подаване на ръка на висшестоящия и целуване на краката му. Де Ваал описва едно шимпанзе, алфа–самка Мама, което сравнява с бабата в испанско или китайско семейство. „Когато напрежението в групата достигне кулминационната си точка, воюващите страни задължително се обръщат към нея – дори възрастните самци. Много пъти съм виждал как сериозен конфликт между два самеца в края на краищата приключва в ръцете ѝ. Вместо да прибягнат до физическа саморазправа, в кулминацията на сблъсъка съперниците изтичват при Мама с пронизителни крясъци."
Изграждането на коалиции в обществото на шимпанзетата не е директен процес и изисква нещо като способност за преценка на характера. Шимпанзетата – подобно на хората – са способни на измама и затова е необходима преценка дали потенциалните съюзници заслужават доверие. Дългогодишни наблюдатели на поведението на шимпанзетата в Арнем отбелязват, че всяко шимпанзе е със своя собствена индивидуалност и че някои заслужават по–голямо доверие от други. Де Ваал описва една самка – Пюист, която нападала изневиделица други шимпанзета или се преструвала, че приема сдобряване, само за да се възползва от отслабената бдителност на другото шимпанзе. В резултат на това ѝ поведение шимпанзетата с по–нисък ранг се научили да я отбягват.