Шимпанзетата могат да постигнат социална организация в групи до няколко десетки индивида, тъй като притежават някои познавателни умения, нужни за решаването на основни повтарящи се игри на дилемата на затворника. Така например шимпанзетата в зоопарка в Арнем отбягват Пюист заради нейното незаслужаващо доверие поведение в миналото, докато Мама постига лидерски статус благодарение на своята репутация на безпристрастност при разрешаването на конфликти. Следователно шимпанзетата притежават достатъчно памет и комуникативни умения, за да тълкуват и предсказват вероятното си поведение, благодарение на което се развиват лидерство и сътрудничество.
Но шимпанзетата не са в състояние да се придвижат на по– високи нива на социална организация, защото не разполагат с език. Появата на език при ранните човешки същества разкрива огромни нови възможности както за по–добро сътрудничество, така и за познавателно развитие, които са тясно взаимосвързани. Наличието на език означава, че знанието за това кой е честен и кой лъже вече не зависи от прекия опит, а може да се разпространява като социално знание. Но езикът може да бъде и средство за лъжа и измама. Всяка социална група, която успее да развие малко по–добра познавателна способност при използването и интерпретирането на езика, а следователно и в разпознаването на лъжата, постига предимство пред своите конкуренти. Еволюционният психолог Джефри Милър твърди, че именно специфичните познавателни потребности при ухажване са били силен импулс за развитието на неокортекса, тъй като различаващите се репродуктивни стратегии на мъжете и жените създават силни стимули за измама и за откриването на качества за добра репродуктивна способност. Мъжката репродуктивна стратегия максимизира успеха чрез търсенето на възможно повече сексуални партньорки, докато женската репродуктивна стратегия е свързана с осигуряването на подслон за ресурсите на най–подходящия самец за нейното потомство. Тъй като тези стратегии преследват различни цели, продължава Милър, съществува мощен еволюционен стимул за развиване на способности за надхитряне на партньора, за което езикът играе съществена роля. Друг еволюционен психолог, Стивън Пинкър, твърди, че езикът, социабилността и овладяването на околната среда взаимно се усилват и създават еволюционни стимули за по–нататъшно развитие. Това обяснява необходимостта от увеличаване на размера на мозъка, тъй като много голяма част от неокортекса – частта от мозъка, която притежава единствено поведенчески съвременният човек, но не и шимпанзето или архаичният човек – е свързана с езика.
Развитието на езика позволява не само краткосрочната координация на дейности, но и разкрива възможности за абстракция и теория, критични познавателни способности, които са уникални за човешките същества. Думите могат да се отнасят както до конкретни предмети, така и до абстрактни категории обекти (кучета, дървета) и абстракции, които се отнасят до невидими сили (Зевс, гравитация). Съчетаването им прави възможни мисловните модели, т.е. общите твърдения за каузалните връзки („става топло, защото слънцето грее", „обществото принуждава момичетата да приемат стереотипни роли на полова идентичност"). Всички хора се занимават с изграждането на абстрактни мисловни модели; способността ни да теоретизираме по този начин ни дава огромни предимства по отношение на оцеляването ни. Независимо от предупреждението на философи като Дейвид Хюм и безброй професори на курсове по статистика за първокурсници, че корелацията не предполага каузалност, хората постоянно наблюдават корелации между събитията в света около себе си и извличат каузалности от тях. Ако не настъпиш змия или не изядеш корена, който е отровил братовчед ти миналата седмица, няма да те постигне същата съдба и можеш бързо да съобщиш това правило на потомството си.