Развитието на демокрацията и модерната пазарна икономика в Дания далеч не е толкова конфликтно и насилствено, колкото в Англия, да не говорим за Франция, Испания и Германия. За да изградят съвременна Дания, датчаните действително водят редица войни със съседите си, включително с Швеция и Прусия, a XVII и XIX в. стават свидетели и на бурни граждански конфликти. Но няма продължителни граждански войни, няма движение за ограждане на общинските земи, няма абсолютистка тирания, няма непосилна бедност, причинена от ранната индустриализация, а класовите конфликти са далеч по–умерени. Идеите играят важна роля в историята на Дания не само по отношение на лутеранството и идеите на Грюндвиг, но и по начина, по който редица датски монарси през XVIII и XIX в. възприемат възгледите на Просвещението за правата и конституционализма.
Историята на възхода на датската демокрация е пълна с исторически премеждия и непредвидени обстоятелства, които не могат да бъдат възпроизведени на друго място. Датчаните тръгват по твърде различен път от този на англичаните, за да изградят съвременна либерална демокрация, но в края на краищата стигат до почти едно и също място. И двете страни изграждат силна държава, върховенство на правото и отговорно управление. Това означава, че има много различни пътища „да настигнеш Дания".
ЧАСТ ПЕТА: КЪМ ТЕОРИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
29. ПОЛИТИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ПОЛИТИЧЕСКИ УПАДЪК
Биологичните основи на политиката ► Механизми, чрез които политическият ред еволюира ► Какво е политика и по какво се различава от икономиката ► Дефиниция на институциите ► Източници на политически упадък; държава, върховенство на правото, отговорност и как са свързани помежду си ► Как условията за политическо развитие се променят с течение на времето
Тази книга предлага равносметка на политическото развитие от предчовешки времена до навечерието на Френската и Американската революции когато възниква изцяло съвременната политика. От този момент нататък възникват редица форми на управление, които съдържат трите важни категории политически институции: държавата, върховенството на правото и отговорното управление.
Някои читатели може би ще стигнат до заключението, че моята равносметка на политическото развитие е исторически детерминистична. Т.е. че като описвам сложния и зависим от контекста произход на институциите, искам да докажа, че подобни институции могат да възникнат в днешно време само при подобни условия и че държавите имат една–единствена посока на развитие, предопределена от тяхното уникално историческо минало.
Това категорично не е така. Институции, които носят преимущества на своите общества, редовно биват копирани и усъвършенствани от други; с течение на времето обществата се изучават и се сближават институционално помежду си. Освен това историческият разказ в тази книга завършва точно в навечерието на Индустриалната революция, която променя неузнаваемо условията, при които настъпва политическо развитие. Тези два момента ще бъдат разгледани в заключителната глава. Във втория том ще опиша и анализирам политическото развитие в постмалтусианския свят.
Като имаме предвид огромния консерватизъм на човешките общества по отношение на институциите, те не се ангажират да. ги преустройват всяко следващо поколение. Новите институции обикновено се надграждат върху вече съществуващите, които оцеляват в продължение на изключително дълги периоди от време. Сегментарните родословия например са една от най– древните форми на социална организация и въпреки това продължават да съществуват в много части на съвременния свят. Невъзможно е да разберем възможностите за промяна в настоящето, без да оценим това наследство и начина, по който то често ограничава избора на съвременните политически лица.