Човешките същества притежават вродена склонност да създават и да следват правила и норми. Тъй като институциите по същество са правила, които ограничават личната свобода на избор, със същата убеденост би могло да се каже, че човешките същества имат естествено предразположение да създават институции. Правилата могат да бъдат налагани рационално от лица, чиято цел е да удовлетворят в максимална степен собствения си личен интерес, което изисква постигане на социално споразумение с други лица. Хората се раждат с познавателни способности, които им позволяват да решават проблеми на социалното сътрудничество от типа на затворническата дилема. Те могат да си спомнят минало поведение като ориентир за бъдещо сътрудничество; те разменят информация за благонадеждност чрез клюки и други форми на обмен на информация; те притежават изострена познавателна способност да откриват лъжи и неблагонадеждно поведение чрез говорна и зрителна информация; и притежават общи модели за обмен на информация чрез езикови и невербалните форми на общуване. Способността да създаваме и да съблюдаваме правилата е икономично поведение, тъй като значително намалява трансакционните разходи на социалното взаимодействие и позволява ефикасно колективно действие.
Човешкият инстинкт да се спазват правила обаче често се основава на емоциите, а не на разума. Емоции като вина, срам, гордост, гняв, смущение и възхищение не са заучено поведение в смисъла на Лок, че е придобито по някакъв начин след раждането в резултат на взаимодействие с емпиричния свят извън индивида. Те са по–скоро естествени за малките деца, които след това организират своето поведение въз основа на генетично обосновани, макар и културно предавани правила. Следователно нашата способност да създаваме и съблюдаваме правила е много подобна на езиковата ни способност: докато съдържанието на правилата е конвенционално и варира в различните общества, „дълбоката структура" на правилата и способността да ги придобиваме са естествени.
Това предразположение на хората да придават на правилата същинска стойност помага да се обясни огромният консерватизъм на обществата. Правилата могат да се развиват като полезни адаптации към определени условия на околната среда, но обществата се придържат към тях дълго след като тези условия се променят и правилата станат неуместни или дори нефункционални. Мамелюците отказват да използват огнестрелни оръжия дълго след като тяхната полезност е доказана от европейците, поради своята емоционална обвързаност с определена форма на използването на кавалерията. Това довежда до тяхното поражение от османците, които проявяват далеч по–голямо предразположение да се адаптират. Следователно съществува общ принцип на опазването на институциите в различните човешки общества.
Човешките същества имат естествено предразположение към насилие. От първия момент на своето съществуване те извършват актове на насилие срещу други човешки същества, както техните предци примати. С цялото ми уважение към Русо склонността към насилие не е заучено поведение, възникнало в определен момент на човешката история. Същевременно социалните институции винаги са съществували, за да контролират и канализират насилието. Всъщност една от най–важните функции на политическите институции е именно да контролират и определят степента на прилагане на насилие.
Човешките същества по природа се стремят не само към материални ресурси, но и към признание. Признанието е потвърждение на достойнството или ценността на друго човешко същество, или онова, което наричаме статус. Борбите за признание или статус често имат много по–различен характер от борбите за ресурси, тъй като статусът е относителен, а не абсолютен, или това, което икономистът Робърт Франк нарича „позиционно благо". С други думи, човек може да има висок статус, само ако останалите са с по–нисък статус. За разлика от кооперативните игри или печалбите от свободна търговия, които са с позитивна сума и позволяват и на двамата играчи да спечелят, борбите за относителен статус, са с нулева сума, като при тях печалбата на един играч е непременно за сметка на друг.