Менталните модели и правилата са тясно преплетени, тъй като моделите често предлагат на обществата ясни правила за съблюдаване. Религиите са повече от теории; те са нормативни морални кодекси, които налагат на своите последователи спазването на правила. Те, както и правилата, които налагат, са натоварени със значителен емоционален смисъл и поради това вярата в тях е въз основа на обективни причини, а не само защото са точни или полезни. Независимо че истинността на религиозните убеждения не може да бъде удостоверена, те същевременно трудно могат да бъдат фалшифицирани. Всичко това утвърждава фундаменталния консерватизъм на човешките общества, защото, веднъж възприети, менталните модели на реалността трудно могат да бъдат променени в светлината на нови доказателства, че не работят.
Универсалният характер на определена форма на религиозни убеждения сред почти всички познати човешки общества навежда на мисълта, че той по някакъв начин се корени в човешката природа. Подобно на езика и съблюдаването на правила същността на религиозната вяра е общоприета и макар да е различна за различните общества, способността за създаване на религиозни доктрини е вродена. Но това, което казвам тук за политическото въздействие на религията, не доказва дали има или не „религиозен ген". Дори религиозната вяра да е заучено поведение, тя пак би оказвала съществено въздействие върху политическото поведение.
Предвид утилитарната роля на религиозните вярвания за обединяването на общности (независимо дали на общността като цяло или на определена социална класа), мислители като Карл Маркс и Емил Дюркем са убедени, че религията умишлено е създадена с тази цел. Както вече видяхме, религиозните възгледи еволюират заедно с политическия и икономическия ред, преминавайки от шаманизъм и магия до преклонение пред предците и политеистични и монотеистични религии с високоразвити доктрини. Религиозните убеждения очевидно трябва да бъдат свързани по някакъв начин с материалните условия на съществуване на групите, които ги отстояват. Самоубийствени култове или секти като шейкърите, които забраняват възпроизводство между членовете си, обикновено не оцеляват много дълго. Ето защо е много изкушаващо да разглеждаме религията като продукт на тези материални условия и изцяло обяснима от тяхна гледна точка.
Това обаче би било огромна грешка. Религията е невъзможно да бъде обяснена единствено въз основа на материалните условия. Видяхме това най–ясно по отношение на контраста между Китай и Индия. До края на I хил.пр.Хр, двете общества са сходни от гледна точка на социалната структура, основана на агнатични родословия и възникналите от тях политически форми. Но след това индийското общество прави рязък завой, който може да бъде обяснен единствено с възхода на брахманската религия. Специфичните метафизични пропозиции в основата на тази религия са изключително сложни и е безсмислено да се опитваме да ги обясняваме с конкретните икономически и екологични условия в Северна Индия по това време.
Проследил съм много други случаи, в които религиозните идеи изиграват независима роля при оформянето на политическите резултати. Католическата църква например изиграва важна роля при формирането на две основни европейски институции. Това е от решаващо значение за подкопаването на структурата на имуществените права на родствените групи сред варварските германски племена, които завладяват Римската империя от VI в. нататък, което от своя страна е от решаващо значение за отслабването на трибализма сам по себе си. Следователно Европа изоставя основаната на родственост социална организация по–скоро чрез социални, отколкото чрез политически средства, в рязък контраст с Китай, Индия и Близкия изток. По–късно през XI в. Католическата църква обявява независимостта си от светската власт, изграждайки се като модерна йерархия, а след това разпространява транснационалното европейско върховенство на правото. Въпреки че подобни независими религиозни институции съществуват и в Индия, Близкия изток и Византийската империя, нито една от тях не успява да институционализира независима правова държава до степента, в която постига това Западната църква. Без конфликта за инвеститурата и неговите последици правовата държава нямаше да се утвърди толкова дълбоко на Запад.
В нито един от тези случаи религиозните ценности не подценяват материалните интереси. И Католическата църква като браминската класа в Индия или класата на улемите в мюсюлманските общества представлява социална група със свои собствени материални интереси. Промените в наследственото право, въведени от Григорий I, изглежда, са свързани не с религиозни, а с користни причини като средство за присвояване на земя на собственици от родствените групи от самата Църква. Въпреки това Църквата не е просто още един политически субект като военните диктатори, които господстват в Европа по това време. Тя не може лесно да превърне своите ресурси във военна сила, нито да се ангажира с грабителство без помощта на светските власти. От друга страна, тя притежава легитимност, с която може да удостои светските политически играчи и която те не могат да постигнат сами. Икономистите понякога твърдят, че политическите дейци „инвестират" в легитимност, сякаш легитимността е просто производствен фактор като земята или машините. Но легитимността трябва да бъде разбирана сама по себе си, а именно от гледна точка на идеите, към които хората се придържат по отношение на Бог, справедливостта, човека, обществото, благополучието, добродетелта и т.н.