Конкуренцията играе решаваща роля в процеса на политическото развитие, както и в биологичната еволюция. Ако не съществуваше конкуренция, нямаше да има селекционен натиск върху институциите, а следователно и никакъв стимул за институционални нововъведения, заимстване и реформи. Едни от най–важните източници на конкурентен натиск, които водят до институционални нововъведения, са насилието и войната. Преходът от групово към племенно общество се осъществява благодарение на по–голямата икономическа производителност, но това е пряк резултат от по–добрата способност на племенните общества да мобилизират работна ръка. В глава 5 обсъдих различни теории за първоначалното формиране на държавата, свързани с личния икономически интерес, напояването, гъстотата на населението, физическата география, религиозната власт и насилието. Макар всички тези фактори да играят важна роля, изглежда далеч по–правдоподобно трудният преход от свободно племенно общество към деспотично общество на държавно ниво да е мотивиран от необходимостта от физическо самосъхранение, а не само от икономически интерес. И когато преглеждаме историческите сведения за образуването на държавите в Китай, Индия, Близкия изток и Европа, насилието отново играе централна роля не само за стимулирането на формиране на държава, но и за изграждане на специфични институции, които свързваме с модерните държави. Поради посочените по–долу причини определени видове общи проблеми не могат да бъдат решени по друг начин, освен чрез прибягване до насилие.
В статия от 1979 г. биолозите Стивън Джей Гулд и Ричард Левонтин използват аналогията „пазва на свод“ за да обяснят непредсказуемия начин, по който работят биологичните нововъведения. „Пазва на свод“ е заоблен архитектурен елемент, оформен от пресичането на поддържащи купола арки. Този елемент не е проектиран умишлено от архитекта, а е случаен вторичен продукт от съчетаването на други компоненти. Независимо от това пазвите на сводове биват украсявани и с течение на времето придобиват собствен характер и значение. Гулд и Левонтин твърдят, че голяма част от биологичните особености на организмите еволюират в резултат на една причина, но впоследствие се оказва, че носят адаптивни ползи поради съвсем различни причини.
В политическата еволюция наблюдаваме много еквиваленти на пазвите на сводове. Идеята за корпорация – постоянно функционираща институция, чиято идентичност е различна от тази на хората, които са я учредили – възниква първоначално като религиозна организация, а не с търговска цел. Католическата църква одобрява правото на жените да наследяват имущество не защото желае разширяването на правата на жените, нещо доста анахронично за VII в., а тъй като иска по този начин да присвои ценни недвижими имоти, притежавани от могъщи кланове. Съмнително е дали църковните лидери по онова време са можели да предвидят последиците от това върху родствените взаимоотношения като цяло. И накрая, цялата идея за ограничаване на изпълнителната власт чрез независима съдебна власт не присъства в съзнанието на хората, ангажирани в конфликта за инвеститурата, който е морална и политическа битка за независимостта на Католическата църква. и все пак спечелената от една религиозна организация независимост на Запад с течение на времето еволюира в независимост на съдебната власт. Религиозната основа на правото е заменена от светски източници, но въпреки това структурата на правото си остава същата. Следователно самото върховенство на правото е един вид пазва на свод.
Изглежда, че действителните исторически корени на различните институции често са продукт на продължителна последователност от исторически катастрофи, която човек никога не би могъл да предвиди предварително. Това може да изглежда обезкуражаващо, тъй като едва ли би могло да се очаква някое съвременно общество да преживее точно същото стечение на обстоятелства, за да създаде подобна институция. Но това пренебрегва ролята на пазвите на сводове в политическото развитие. Конкретният исторически източник за възникването на дадена институция има по–малко значение от нейната функционалност. Веднъж открита, тя може да бъде копирана и използвана от други общества по напълно неочакван начин.