Способността за изграждане на мисловни модели и за приписване на каузалност на невидими абстракции от своя страна е основната причина за възникването на религията. Религията – или вярата в един невидим, свръхестествен порядък – съществува във всички човешки общества. Палеоантрополозите и археолозите, които са се опитвали да реконструират родословието на първите човешки същества, за съжаление могат да разкажат сравнително малко за техния духовен живот, тъй като всичко, на което могат да се позоват, са материалните сведения от вкаменелости и древни обиталища. Но ние не познаваме нито едно примитивно общество без религия и разполагаме с археологически доказателства, които навеждат на мисълта, че неандерталците и другите проточовешки групи може да са имали религиозни вярвания.
Днес някои хора твърдят, че религията е преди всичко източник на насилие, конфликти и социални раздори. От историческа гледна точка обаче религията е изиграла противоположна роля: тя е източник на социална сплотеност, което позволява на хората да си сътрудничат в много по–голяма степен и по–надеждно, отколкото биха могли, ако бяха обикновените благоразумни и егоистични посредници от постулатите на икономистите. Тези посредници, разиграващи повтарящи се игри на дилемата на затворника помежду си, би трябвало да са в състояние да осъществят някаква степен на социално сътрудничество, както видяхме. Но както изтъква икономистът Мансър Олсън, колективната дейност започва да се разпада с увеличаването на размера на сътрудничещата си група. В големи групи става все по–трудно и по–трудно да се прецени приносът на всеки отделен техен член; все по–често се срещат гратисчийство и други форми на опортюнистично поведение.
Религията разрешава проблема с колективното действие, като раздава награди и налага наказания, което значително увеличава изгодата от сътрудничеството тук и сега. Ако вярвам, че вождът на моето племе е също човек като мен, който преследва собствените си интереси, мога да реша да се подчиня или да не се подчиня на властта му. Но ако вярвам, че той може да накара духовете на починалите предци да ме възнаградят или накажат, много по–вероятно е да спазвам заповедите му. Усещането ми за срам е потенциално много по–голямо, ако вярвам, че ме наблюдава мъртъв прародител, който може да види реалните ми мотиви по–добре, отколкото някой жив родственик. Противно на мнението и на религиозните вярващи, и на секуларистите, изключително трудно е да се докаже или изопачи дадено религиозно убеждение. Дори да се съмнявам, че вождът действително общува с мъртвите предци, може и да не искам да поема риска, че това е така. Облогът на Паскал, че човек би трябвало да вярва в Бог, защото може и действително да съществува, е вършил работа през цялата човешка история, независимо че в нейните по–ранни етапи броят на скептиците вероятно е бил незначителен.
Всепризната е функционалната роля на религията за укрепването на нормите и на общностите. Танто–за–танто, или връщането на услуга за услуга и на вреда за вреда, не е само благоразумна последица от повторно взаимодействие, но и фундамент на библейската нравственост и почти универсален морален принцип за човешките общества. Златното правило, според което трябва да се отнасяме с другите така, както искаме те да се отнасят с нас, е само разновидност на принципа танто–за–танто, който поставя акцент по–скоро върху ползата, отколкото върху вредата. (В това отношение християнският принцип да върнеш полза за сторена пакост е твърде необичаен и бихме могли да отбележим, че по–често не се спазва в християнските общества. Нито едно общество, което познавам, не одобрява връщането на пакост за услуга като общоприета нравствена норма за групата.)
Всъщност някои еволюционни психолози твърдят, че ползите за оцеляването благодарение на засилената социална сплотеност са причина предразположението към религиозни вярвания да изглежда закодирано в мозъка на човека. Религията не е единственият начин, по който идеите могат да укрепват груповата солидарност – днес имаме национализъм и светски идеологии като марксизма, – но в ранните общества тя изиграва ключова роля за изграждането на по–сложни форми на социална организация. Трудно е да си представим как хората биха могли да еволюират отвъд малките групови общества без нея.
От познавателна гледна точка всяка религиозна вяра може да бъде описана като вид мисловен модел на реалността, в който каузалността се приписва на невидими сили, които съществуват в един метафизичен свят отвъд осезаемия свят на всекидневния опит. Това генерира теории как да бъде манипулиран светът: например засушаването е причинено от гнева на боговете; той може да бъде укротен чрез проливането на бебешка кръв в браздите на земята. Това от своя страна води до извършването на ритуали, на повтарящи се действия, свързани със свръхестествения порядък, посредством които човешките общества се надяват да въздействат върху своята среда.