Стабилността на дисфункционалните равновесия е една от причините, поради която насилието играе толкова важна роля при институционалните нововъведения и реформи. Класически насилието се разглежда като проблем, който политиката се опитва да разреши, но понякога то е единственият начин за отстраняване на утвърдени заинтересовани страни, които възпрепятстват институционалните промени. Страхът от насилствена смърт е по–силна емоция от желанието за материални придобивки и е в състояние да мотивира по–радикални промени в поведението. В глава 5 вече отбелязах, че икономически мотиви като желанието за изграждане на голяма напоителна система са крайно неправдоподобни причини за държавно строителство в древността. За разлика от това непрестанните племенни войни или страхът от завладяване от по–добре организирани групи са много разбираеми причини защо свободни и горди племена биха се съгласили да живеят в една централизирана държава.
В китайската история патримониалните елити възпрепятстват изграждането на модерни държавни институции както по времето на възхода на царство Цин, така и по времето на династиите Суй и Тан, когато влиянието им се възвръща. В първия случай непрестанните войни, водени от аристократите, опустошават редиците им и откриват път към военната служба на неелитите. Във втория случай идването на власт на императрица У в началото на династия Тан довежда до всеобща чистка на традиционните аристократични семейства и до домогването до права на по–широки елити. Двете световни войни вършат подобна услуга на възникналата след 1945 г. демократична Германия чрез елиминиране на аристократичната юнкерска класа, която вече не може да възпрепятства институционалните промени.
Не е очевидно, че демократичните общества винаги могат да решават този проблем с мирни средства. В Съединените щати през периода преди Гражданската война малцинство американци от Юга енергично се опитват да защитят своята „странна институция“ на робството. Съществуващите по силата на конституцията институционални правила им позволява да го направят, докато разширяването на страната на запад не довежда до приемането на достатъчно свободни щати, което дава възможност да бъде отхвърлено тяхното вето. Конфликтът в крайна сметка не може да бъде решен по силата на конституцията и войната е неизбежна, в която загиват повече от шестстотин хиляди американци.
В много отношения нормите и институциите на съвременния свят изключват насилието като средство за разрешаване на политически безизходици. Никой не очаква и не се надява държавите от Субсахарска Африка да преминат през същия многовековен процес, изпитан от Китай и Европа, за да изградят силни консолидирани държави. Това означава, че или тежестта при осъществяване на институционалните нововъведения и реформи ще падне върху други, ненасилствени механизми като описаните по–горе, или обществата ще продължат да преживяват политически упадък.
За щастие описаният тук свят, в който са изковани основните политически институции на държавата, върховенството на правото и отговорността, е твърде различен от съвременния свят. За малко повече от два века след Американската и Френската революция светът преживява Индустриалната революция и възникването на технологии, които значително променят степента на взаимосвързаност между обществата. Политическите, икономическите и социалните компоненти на развитието взаимодействат помежду си по съвсем различен начин, отколкото преди 1806 г. Как точно изглежда това взаимодействие е тема на последната глава на тази книга.
30. ПОЛИТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ ПРЕДИ И СЕГА
Драстичната промяна на условията за политическо развитие от XVIII в. насам ► Политически, икономически и социални измерения на развитието и как те си взаимодействат в един малтусиански свят ► Как тези измерения взаимодействат помежду си сега ► Очакванията на съвременния свят
Най–важното прозрение в книгата „Политическият ред в променящите се общества" на Самюел Хънтингтън от 1968 г. е, че политическото развитие има своя собствена логика, която е свързана със, но различна от логиката на икономическите и социалните измерения на развитието. Хънтингтън твърди, че политически упадък настъпва, когато икономическата и социалната модернизация изпреварва политическото развитие с мобилизирането на нови социални групи, които не могат да се примирят със съществуващата политическа система. Това според него е причина за нестабилност в независимите отскоро държави в развиващия се свят през 50–те и 60–те години на XX в. с техните непрекъснати преврати, революции и граждански войни.