Следователно европейската модернизация не е внезапно избухнала промяна във всички измерения на развитието, а по–скоро поредица от постепенни промени в продължение на близо хиляда и петстотин години. В тази специфична последователност индивидуализмът на социално равнище би могъл да предхожда капитализма; правовата държава би могла да предхожда формирането на модерната държава; а феодализмът под формата на силни огнища на местна съпротива срещу централната власт би могъл да е основата на съвременната демокрация. Противоположно на марксистката теза, че феодализмът е универсален стадий на развитие, предшестващ възхода на буржоазията, той в действителност е институция, която до голяма степен е уникална за Европа. Той не може да се обясни като резултат на цялостния процес на икономическо развитие и не трябва непременно да очакваме незападните общества да следват подобна последователност.
Следователно трябва да разграничим политическите, икономическите и социалните измерения на развитието и да разберем как те се съотнасят едно към друго като отделни явления, които периодично си взаимодействат. Трябва да направим това, не на последно място защото естеството на тези съотношения сега е много по–различно, отколкото при историческите условия на малтусианския свят.
Светът се променя много драматично след около 1800 г. с настъпването на Индустриалната революция. Дотогава икономическият растеж под формата на непрекъснато увеличаване на производителността в резултат на технологически промени не може да се приема за даденост. В действителност той почти не съществува.
С това не твърдя, че преди 1800 г. няма периоди на значително увеличение на производителността. Земеделието, напояването, металният плуг, печатарската преса и корабите за дълги плавания увеличават производителността на човек от населението. Въвеждането на нови сортове царевица например утроява производителността на земеделието в Теотиуакан (Мексико) между III и II хил. пр.Хр. Разликата между тогава и сега е, че ежегодното увеличение на производителността днес е постоянно, а оттам и БВП на глава от населението. Днес предполагаме, че само след пет години компютрите и интернет ще бъдат много по–усъвършенствани и вероятно сме прави. За разлика от сега земеделските техники в Китай по времето на династия Хан малко след раждането на Христос не са много по–различни от тези в края на династията Цин преди колонизацията на Китай през XIX в.
Фиг. 7 показва изчисления на БВП на глава от населението за Западна Европа и Китай между 400 и 2001 г. От нея личи, че приходите се покачват постепенно през осемстотингодишния период от 1000 до 1800 г., след което рязко нарастват. Доходът на глава от населението в Китай през същия този период почти не се променя, но когато започва да расте след 1978 г., темповете са дори по–бързи от тези в Европа.
Препечатано с разрешение на Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика, Вашингтон, окръг Колумбия
Причините за значителното нарастване на производителността след 1800 г. са постоянно в центъра на вниманието на проучванията за растежа. Те са свързани с промени в интелектуалната среда, които насърчават появата на съвременните естествени науки, прилагането на наука и технологии в производството, развитието на техники като двустранното счетоводство, както и на подпомагащи микроикономически институции като патентното и авторското право, които разрешават и стимулират непрекъснати нововъведения. Но разбираемото съсредоточаване на вниманието върху развитието през последните около двеста години ограничава способността ни да разберем същността на политическата икономика в предмодерните общества. Презумпцията, че високо темпо на непрекъснат икономически растеж е възможно, стимулира инвестициите в типа институции и условия, които благоприятстват този растеж, като политическа стабилност, имуществени права, технологии и научни изследвания. От друга страна, ако приемем за даденост, че съществуват само ограничени възможности за повишаване на производителността, тогава обществата са хвърлени в свят с нулева сума, където грабителството или присвояването на ресурси от някой друг често е много по–приемлив път към власт и богатство.