Най–известният анализ на този свят на ниска производителност е на английския духовник Томас Малтус, чието „Есе за законите на населението" е публикувано през 1798 г., когато авторът е едва на тридесет и две години. Самият Малтус, роден в семейство с осем деца, твърди, че докато населението нараства в геометрична прогресия (ако приемем, че „естественият" тотален коефициент на плодовитост е петнадесет деца на една жена), производството на храни се увеличава само в аритметична прогресия, което означава, че с течение на времето храната на човек от населението намалява. Малтус допуска възможността за увеличаване на земеделската производителност, но не смята, че някога ще бъде достатъчна, за да реши проблема с нарастването на населението в дългосрочен план. Съществуват и „благородни" средства за контрол на ръста на населението като съпружеските „ограничения" (това в един свят преди широко разпространения контрол над раждаемостта), но в крайна сметка проблемът с пренаселеността може да бъде разрешен единствено чрез механизмите на глада, болестите и войната.
Есето на Малтус е публикувано точно в навечерието на Индустриалната революция, довела вече коментираното забележително повишаване на производителността след 1800 г., особено по отношение на използването на енергията от изкопаеми горива като въглищата и петрола. Световната наличност на енергия се увеличава шест пъти от 1820 до 1950 г., докато населението нараства „само" два пъти. С възникването на съвременния икономически свят „малтусианската" икономика често се омаловажава като недалновидна и неоправдано песимистична относно перспективите за технологически промени. Но ако моделът на Малтус не обяснява много добре периода 1800–2000 г., той е по– правдоподобен като основа за разбирането на световната политическа икономика преди този период.
Като историческо описание на икономическия живот преди 1800 г. моделът на Малтус трябва да бъде преразгледан в някои важни отношения. Естер Босеруп например твърди, че нарастването на населението и високата му гъстота са отговорни не за глада, а понякога за технологически нововъведения, свързани с повишаването на производителността. Така например в най–гъсто населените райони около речните системи в Египет, Месопотамия и Китай възникват интензивни способи на земеделие, свързани с мащабни напоителни системи, нови, по–високопродуктивни култури и други оръдия на труда. Следователно нарастването на населението само по себе си не е непременно нещо лошо. Освен това не съществува пряка връзка между наличието на храна и смъртността освен в периоди на изключителен глад; от историческа гледна точка заболяванията са далеч по–важни от глада като средство за контрол на населението. Популациите могат също така да реагират на недостига на храна не с висока смъртност, а с индивиди с по–малък ръст, които се нуждаят от по–малко калории. Нещо подобно, изглежда, се случва с последното поколение на Северна Корея в резултат на широко разпространения глад. И накрая, изтощаването на околната среда също трябва да бъде добавено към свръхнаселеността като причина за намаляващото производство на храна на глава от населението. Увреждането на околната среда не е нещо ново за човешките общества (макар и безпрецедентно в сегашния си мащаб); общества в миналото избиват мегафауната, ерозират горния пласт на почвата и променят местния микроклимат.
С тези уточнения малтусианският модел осигурява добра рамка за разбирането на икономическото развитие преди Индустриалната революция. Световното население нараства значително през последните десет хиляди години от може би шест милиона в началото на епохата на неолита до над шест милиарда през 2001 г., т.е. хиляда пъти. Но по–голямата част от това увеличение на населението настъпва през XX в., а всъщност най–вече през последните десетилетия на същия този век. Голяма част от икономическия растеж преди 1820 г. е екстензивен, т.е. в резултат на заселването на нови земи, пресушаването на блата, прочистването на гори, отнемането на земя от морето и т.н. След като новите земи биват заселени и експлоатирани до ръба на възможностите на наличните технологии, животът придобива характеристики на система с нулева сума, при което увеличаването на ресурсите на един човек става за сметка на друг човек. Няма непрекъснати увеличения на производителността на глава от населението; абсолютният прираст е последван от стагнация и абсолютен спад както за света като цяло, така и за местните популации. В световен мащаб населението на света претърпява масивни спадове в резултат на заболявания. Такъв спад настъпва в края на Римската империя, когато тя е пометена от варварски нашествия, глад и чумни епидемии. Друг настъпва, когато монголските нашествия в Европа, Близкия изток и Китай през XIII в. донасят чумата в нови части на света. От 1200 до 1400 г. населението на Азия намалява от около 258 на 201 милиона; от 1340 до 1400 г. населението на Европа спада от 74 на 52 милиона.