Когато технологическият напредък протича толкова бавно, той има двуостър характер. В краткосрочен план той подобрява жизнения стандарт и облагодетелства новаторите. Но по–големите ресурси допринасят за увеличаването на населението, в резултат на което продукцията на глава от населението намалява и хората средно взето не са в по–добро положение, отколкото преди възникването на технологическата промяна. Ето защо много историци твърдят, че преходът от общества на ловци събирачи към земеделски в много отношения влошават условията на живот. Въпреки че потенциалът за производство на храна е много по–голям, хората консумират по–ограничена гама храни, което е неблагоприятно за тяхното здраве, разходват повече усилия за производство на храна, живеят в гъсто населени райони, като по този начин стават по–податливи на заболявания и т.н.
Животът в малтусиански свят с нулева сума има огромни последици за политическото развитие и изглежда много различен от развитието днес. В малтусианския свят хората с ресурси нямат голям избор за тяхното инвестиране в неща като фабрики, научни изследвания или образование, които в дългосрочен план произвеждат икономически растеж. Ако те искат да увеличат богатството си, често е много по–разумно да поемат по пътя на политиката и да се ангажират с грабителство, т.е. с насилственото отнемане на ресурси от някой друг. Грабителството може да приеме две форми – тези, които имат властта да принуждават, могат да присвояват ресурси от други членове на собственото си общество чрез данъци или откровена кражба или могат да организират своето общество да напада и да ограбва съседни общества. Следователно организирането на грабителство чрез засилване на военния или административния капацитет е много по–ефективен начин за използване на ресурсите от инвестирането в производствени мощности.
Самият Малтус признава войната като фактор за ограничаване на населението, но класическият малтусиански модел вероятно омаловажава значението на войната като средство за ограничаване на свръхнаселеността. Тя взаимодейства силно с глада и болестите като механизми за контрол на населението, тъй като те обикновено са последица от конфликтите. Но за разлика от глада и болестите грабителството е начин за справяне с малтусианския дефицит, който е под съзнателен човешки контрол. Както посочва археологът Стивън Лебланк, разпространението на войните и насилието в праисторическите общества може да се обясни с вечния проблем на популации, които превишават икономически допустимото натоварване на околната среда. С други думи, повечето хора предпочитат да воюват, вместо да гладуват.
Следователно един разширен малтусиански модел би изглеждал приблизително като на фиг. 8. Всеки технологически напредък като нова култура или оръдие на труда временно увеличава продукцията на човек от населението, но с течение на времето това увеличение се компенсира или от нарастването на населението, или от влошаването на околната среда. Вследствие на това продукцията на човек oт населението намалява. По–голямата бедност може да бъде компенсирана с един от следните четири основни механизма: хората да гладуват или да се смалят физически, да умрат от болести, могат да се заемат с вътрешно грабителство или да воюват с други общности (външно грабителство). Следователно производителността на човек от населението може да се увеличи или ако земята и храната станат по–достъпни, или ако грабителите станат по–богати за сметка на други хора.
Важното е да не се преувеличава степента, в която мисленето с нулева сума преобладава в един в общи линии малтусиански свят, в който няма непрекъснато технологическо усъвършенстване. Има много възможности да се спечели от сътрудничество, вместо да се прибягва до грабителство. Земеделците и гражданите могат да повишат своето благосъстояние, като търгуват помежду си; управление, което насърчава основните обществени блага като обществен ред и взаимна защита, облагодетелства едновременно себе си и своите поданици. Всъщност самото грабителство изисква наличие на висока степен на сътрудничество; именно този факт е един от най–важните мотиви за политическа организация.