Фиг. 9 илюстрира връзката между политическите институции и икономическото развитие в прединдустриалния малтусиански свят. Интензивният икономически растеж е изолиран сам по себе си в горния ляв ъгъл. Към него не сочат стрелки. Интензивен растеж настъпва в резултат на периодични технологически постижения, но те са непредвидими и често отдалечени във времето едни от други. Следователно технологическите нововъведения по това време са външни за системата, както ги наричат икономистите, т.е. настъпват независимо от всеки от другите аспекти на развитието. (Хипотезата на Естер Босеруп, че увеличаването на гъстотата на населението периодично стимулира нововъведения и технологически промени, прави последните вътрешно обусловени, но те не са свързани с нарастването на населението по предсказуем или линеен начин.) Икономическият растеж е по–скоро екстензивен, а не интензивен, което означава, че общият брой на населението и ресурсите с течение на времето се увеличават, но не и на глава от населението.
Най–важната политическа институция в малтусианския свят е държавата, защото тя е основният път за постигане на екстензивно икономическо развитие. Способността за принуда чрез армия и полиция може да се трансформира в ресурси чрез външно грабителство, а именно войни и завоевания. Принудата може да се използва и срещу местното население за защита на властта на управника. И обратно – събраните чрез завоевания или данъчно облагане ресурси могат да бъдат преобразувани в способност за принуда, така че причинно–следствената връзка е двупосочна. Държавата може да подобри икономическата си производителност еднократно чрез предоставяне на основни обществени блага като сигурност и имуществени права – преходът на Олсън от скитащи към стационарни бандити, – но тя не разполага с възможности за стимулиране на непрекъснати подобрения на производителността.
Държавната власт от своя страна е съществено повлияна от легитимността, която е трансмисията, чрез която върховенството на правото и социалната мобилизация оказват влияние върху политиката. В повечето малтусиански общества легитимността приема религиозна форма. Китай, Византийската империя и други цезаропапистки държави са пряко легитимирани от религиозните власти, които те контролират. В обществата с основано на религията върховенство на правото тя легитимира независимо конституирания правов ред, който може да предостави или да откаже правно потвърждение на държавата.
Възможностите за мобилизиране на нови социални групи в рамките на едно съществуващо общество са много по–ограничени, отколкото в съвременния свят. Религиозната легитимност изиграва много голяма роля за мобилизирането на инертни преди това социални участници като арабските племена в Арабия през VII в. и будистките и даоистките секти в Китай по време на династията Тан. Християнството изиграва подобна роля за мобилизирането на нови елити по време на Римската империя. В аграрните общества религията често служи като средство за социален протест срещу установения политически ред и поради това представлява не само легитимираща, но и дестабилизираща сила.
В малтусианския свят съществуват два основни канала за политическо развитие. Единият е свързан с вътрешната логика на държавното строителство и екстензивния икономически растеж. Политическата власт генерира икономически ресурси, които от своя страна генерират по–голяма политическа власт. Този процес се подхранва от само себе си до момента, когато разширяващата се държавна структура се сблъска с физическа граница като география или с налична технология, или с друга държава, или с комбинация от тези фактори. Това е логиката на държавното строителство и войните в Китай и Европа.
Другият канал за политическа промяна е свързан с легитимността, която оказва влияние върху държавната власт или чрез утвърждаване на върховенство на правото, или чрез овластяване на нови социални лица. Причината за т.нар, от мен индийско отклонение е възходът на новата брахманска религия, която възпрепятства способността на индийските владетели да трупат държавна власт по примера на китайските владетели. Новите овластени от религията социални дейци могат или да допринесат за мощта на държавата, както в случая с арабите, или да ограничат опитите на суверена да централизира властта, както в случая с английския парламент.