Социалната мобилизация е важен ключ за освобождаване от дисфункционалните равновесия, поддържани от традиционни елити на затворени рентоориентирани коалиции. През 80–те години на XVIII в. датският крал успява да подкопае властта на могъщата аристокрация благодарение на възникването на образовано, добре организирано селячество – нещо ново в световната история, която познава до този момент само аномични дезорганизирани селски бунтове. Източник на тази мобилизация в това прединдустриално общество е религията и по–специално протестантската Реформация и нейното изискване за универсална грамотност. През 80–те години на XX в. властта на взаимосвързаните военни и бизнес елити в Южна Корея е съборена от появата на множество нови социални лица, почти никой от които не съществува в началото на периода на растеж на Южна Корея след Втората световна война. Политическата промяна настъпва по този начин както в Дания, така и в Южна Корея. Мобилизацията на Дания обаче изглежда почти историческа случайност в резултат на факта, че датските крале избират лутеранството, докато тази на Южна Корея е много по–предвидима последица от икономическия растеж в един малтусиански свят. В тези два случая социалната мобилизация изиграва благоприятна роля по отношение на разпространението на демокрацията, но в други случаи тя води до политическа нестабилност.
Другата изключително важна разлика между политическото развитие преди и сега е степента, в която международните фактори влияят на еволюцията на националните институции. Почти всички коментирани събития в тази книга са свързани с отделни общества и взаимодействието между различни вътрешни политически дейци в тях. Международните влияния възникват предимно в резултат на войни, завоевания, заплаха от завоевания или случайното разпространение на религиозни учения през границите. По това време съществуват „транснационални" институции като Католическата църква и ислямския халифат, които улесняват разпространението на институции като Юстиниановия кодекс и шериата през политическите граници. Друг фактор са диахроничните знания в резултат на опитите на ранните съвременни европейци да преоткрият своето класическо гръко–римско минало. Но разглеждайки света като цяло, развитието е по–скоро крайно обособено поради географски и регионални фактори.
В това отношение ситуацията днес е твърде различна. Явлението, което сега наричаме глобализация, е само последното повторение на един процес, който се разгръща непрекъснато през последните няколко века с разпространението на технологии, свързани с транспорта, комуникациите и информацията. Вероятността дадено общество да се развива самостоятелно при сравнително слабо влияние от външния свят днес е изключително малка. Това важи дори и за най–изолираните и проблематични региони на света като Афганистан или Папуа Нова Гвинея, където международни участници под формата на чужди войски, китайски дърводобивни компании или Световната банка успяват да проникнат, независимо дали са поканени или не. Дори и те се сблъскват с по– бързи темпове на промяна от познатите в миналото.
По–голямата интеграция на обществата по света увеличава нивото на конкуренция между тях, а това води до по–значителни политически промени и конвергенция на политическите форми. Специфична еволюция, т.е. специация (възникване на нови видове) и увеличаване на биологичното разнообразие, възниква, когато организмите се размножават в обособена микросреда и губят контакт помежду си. Нейната противоположност, биологичната глобализация, възниква, когато се транспортират видове умишлено или случайно в трюма на някой кораб от една екологична зона в друга. Зебровите миди, растението кудзу и африканизираните пчели убийци сега се конкурират с местните видове. Те заедно с най–големия конкурент от всички – хората, водят до рязко намаляване на броя на видовете по целия свят.
Същото е и с политиката. Всяка развиваща се страна днес е свободна да приеме какъвто модел на развитие си пожелае независимо от своите коренни традиции и култура. По време на Студената война и Съединените щати, и Съветският съюз се стремят да изнасят навън своите политически и икономически модели, нещо, което Съединените щати продължават да правят чрез своите програми за насърчаване на демокрацията. Има също така източноазиатски модел на контролирано от държавата развитие и китайски авторитарен капитализъм. Международни институции като Световната банка, Международният валутен фонд и Организацията на обединените нации могат да предложат съвети за изграждане на институции, както и ресурси и техническа подкрепа за изграждане на капацитет. Съвременните строители на държави няма нужда да изобретяват колелото по отношение на институциите и политиките.