От друга страна, границите се прекосяват и от лоши неща като наркотици, престъпност, тероризъм, оръжия от всякакъв вид, незаконни пари и т.н. Наричат глобализацията „залеза на суверенитета". Това със сигурност е преувеличено, но технологиите и повишената мобилност силно затрудняват държавите да прилагат законите на своя територия, да събират данъци, да контролират поведения или да правят много от нещата, свързани с традиционния политически ред. Във времената, когато голяма част от богатството е била под формата на земя, държавите са успявали да упражняват значителен контрол над богатите елити; днес това богатство лесно може да се скрие в офшорни банкови сметки.
Ето защо вече не е възможно да се говори просто за „национално развитие". Политическите науки традиционно разглеждат сравнителната политология и международните отношения като отделни дисциплини, като първата изучава случващото се в рамките на държавите, а другата отношенията между държавите. Тези дисциплини все повече трябва да се изучават като интегрирано цяло. Как стигнахме до тази точка и как се разгръща политическото развитие в съвременния свят е предмет на втория том на тази книга.
В края на краищата обществата не са впримчени в своето историческо минало. Икономическият растеж, мобилизирането на нови социални лица, интегрирането на обществата през границите и широкото разпространение на конкуренцията и чуждестранните модели са отправни точки за политическа промяна, каквато или не съществува, или съществува под далеч по–размита форма преди Индустриалната революция.
И все пак обществата не са напълно свободни да се променят през всяко следващо поколение. Лесно е да се преувеличи степента, в която глобализацията реално интегрира обществата по света. Въпреки че нивата на социален обмен и познание са много по–високи, отколкото са били преди триста години, повечето хора продължават да живеят с кръгозор, формиран до голяма степен от тяхната собствена традиционна култура и навици. Инертността на обществата си остава много голяма; и макар чуждестранните институционални модели да са много по–достъпни от преди, те все пак трябва да бъдат надградени върху местните.
Настоящият исторически анализ на произхода на политическите институции трябва да бъде разглеждан в подходяща перспектива. Не трябва да очакваме, че една съвременна развиваща се страна трябва да извърви всички насилствени етапи, през които преминават Китай или европейските общества, за да изгради модерна държава, или че съвременната правова държава трябва да се основава на религията. Видяхме, че институциите са продукт на случайни исторически обстоятелства и събития, които е малко вероятно да се повторят в други общества в различна ситуация. Самата непредвидимост на техния произход, както и продължителните исторически борби за утвърждаването им трябва да ни изпълнят с определена степен на смирение, когато се заемаме със задачата на институционално строителство в съвременния свят. Модерните институции не могат просто да бъдат прехвърлени в други общества независимо от съществуващите правила и политически сили, които ги поддържат. Изграждането на институция не е като изграждането на водноелектрическа централа или пътна мрежа. То изисква много упорита работа най–напред да се убедят хората в необходимостта от институционална промяна, да се изгради коалиция в полза на промяната, която да превъзмогне съпротивата на съществуващите заинтересовани страни в старата система, а след това хората да приемат новия набор от поведения като общовалиден и закономерен. Често официалните институции трябва да бъдат съпроводени от културни промени; електоралната демокрация например няма да функционира добре, ако липсват независима преса и самоорганизиращо се гражданско общество, които да гарантират честността на управлението.
Свързаните с околната среда и социалните условия, довели до възхода на демокрацията, са уникални за Европа. Но когато възникне конституционно управление в резултат на привидно случайно стечение на обстоятелства, то изгражда толкова силна политическа и икономическа система, че тя започва масово да бъде копирана по целия свят. Международното признание, на което се основава либералната демокрация, сочи назад към ранните етапи на политическо развитие, когато обществата са по–равноправни и предразположени към широко участие. Вече отбелязах, че обществата на ловците събирачи и племената са далеч по–егалитарни и партиципативни от обществата на държавно равнище, възникнали на тяхно място. Веднъж формулиран, трудно може да се попречи хората да не пожелаят за себе си принципа за еднакво уважение и достойнство. Това може би обяснява, както изглежда, неизбежното разпространение на идеята за човешкото равенство в съвременния свят, което Токвил коментира в „Демокрацията в Америка".