Вторият въпрос засяга бъдещето на либералните демокрации. Не е задължително едно успешно в даден исторически момент общество да остане успешно завинаги предвид явлението политически упадък. И макар че либералната демокрация днес може да се разглежда като най–легитимната форма на управление, нейната легитимност е обусловена от функционирането . Това функциониране от своя страна зависи от способността да поддържа адекватен баланс между решителни държавнически действия, когато е необходимо, и различните индивидуални свободи, които са в основата на нейната демократична легитимност и благоприятстват растежа на частния сектор. Недостатъците на модерните демокрации се проявяват по много различни начини, но в началото на XXI в. най–съществената вероятно е държавническата слабост – съвременните демокрации твърде лесно изпадат в безизходица и блокират и по този начин не успяват да вземат трудни решения, за да гарантират своето дългосрочно икономическо и политическо оцеляване. За демократична Индия е изключително трудно да укрепи своята разпадаща се публична инфраструктура – пътища, летища, водни и канализационни системи и т.н., – тъй като съществуващите заинтересовани страни са в състояние да използват правните и избирателните системи, за да блокират всякакви действия. За важни части на Европейския съюз е невъзможно да наложат ограничения на социалната държава, която очевидно е станала непосилна за тях. Япония е натрупала едно от най–високите нива на държавен дълг сред развитите страни, но не предприема мерки за преодоляване на липсата на гъвкавост в икономиката, което възпрепятства бъдещия растеж.
Следват САЩ, които не са в състояние да се заемат сериозно с дългосрочните фискални въпроси, свързани със здравеопазването, социалната сигурност, енергийната политика и т.н. САЩ, изглежда, все повече затъват в някакво дисфункционално политическо равновесие, при което всички са съгласни с необходимостта от справяне с дългосрочните фискални въпроси, но мощни групи по интереси успяват да блокират съкращаването на разходите или увеличаването на данъците, необходими за покриване на дефицита. Структурата на държавните институции и принципът на разделение на властите още повече затрудняват вземането на решение. Това е съпроводено от идеологическа скованост, която ограничава американците до определен диапазон от решения на техните проблеми. Пред лицето на тези предизвикателства САЩ едва ли ще предприемат открита репатримониализация на държавните служби, както старият режим във Франция, но са изправени пред риска да използват краткосрочни средства, които само ще забавят, но няма да предотвратят окончателната криза като френското правителство.
Погледнато ретроспективно, институциите първоначално възникват в резултат на случайни исторически обстоятелства. Но някои от тях оцеляват и се разпространяват, тъй като отговарят на нужди, които в известен смисъл са универсални. Ето защо с течение на времето настъпва институционална конвергенция и е възможно да се направи обща равносметка на политическото развитие. Но оцеляването на институциите е свързано също така с много непредвидени случайности – политическа система, която функционира добре в бързо развиваща се страна с медианна възраст на населението между двадесет и тридесет години, може да не функционира толкова добре в общество в застой, където една трета от населението е в пенсионна възраст. Ако институцията не успее да се адаптира, обществото изпада в криза или срив и може да бъде принудено да заимства друга институция. Това е валидно в не по–малка степен за либералната демокрация, отколкото за която и да било недемократична политическа система.