Има обаче една важна причина да смятам, че обществата с политическа отговорност имат предимство пред тези без нея. Политическата отговорност осигурява спокоен и мирен път към институционална адаптация. Проблемът, който китайската политическа система така и не успява да реши през династичния период, е този на „лошия император", както в случаите с императрица У и император Уанли. При добро управление една авторитарна система може чувствително да превъзхожда такава с либерална демокрация, тъй като е в състояние да взема бързи решения, необременена от правни предизвикателства или законодателни умувания. От друга страна, тази система зависи от постоянната наличност на добри лидери; при един лош император неговата неограничена власт може да доведе до катастрофа. Този проблем остава ключов и в съвременен Китай, където отговорността функционира само от долу на горе, но не и от горе надолу.
В началото на тази книга отбелязах, че предложеният тук исторически анализ на институционалното развитие трябва да бъде четен, отчитайки различните условия, които преобладават от Индустриалната революция насам. В известен смисъл се подготвих по–директно да коментирам и актуализирам въпросите, повдигнати в „Политическият ред в променящите се общества". С настъпването на индустриализацията икономическият растеж и социалната мобилизация се разгръщат с много по–бързи темпове и променят драматично перспективите за развитие на трите компонента на политическия ред. Това е рамката, в която ще продължа анализа на политическото развитие във втория том.
БЕЛЕЖКИ
[1] Wantok. (Всички бележки под линия, които не са изрично обозначени, са на преводача.)
[2] One talk.
[3] Big Man.
[4] В древността в Америка, Азия, Африка и Австралия са се използвали „черупкови пари" (shell money) - раковини на охлювчета.
[5] Freedom House" („Дом на свободата"), основана през 1941 г. със седалище във Вашингтон.
[6] „Майдан незалежности“(укр.) - „Площад на независимостта"
[7] Според един английски идиом производството на колбаси е неприятна гледка.
[8] Тогава акциите на интернет компаниите скочиха до небето, отбелязвайки ръст от 640%, книжата обаче се сринаха, след като инвеститорите разбраха, че цената на акциите не отговаря на печалбите на компаниите.
[9] Американски поет, есеист и композитор, основател на организацията за защита на свободата в интернет „Електроник Фронтиър Фаундейшън".
[10] В социалнополитически смисъл - форма на управление, при която цялата власт произтича пряко от лидера и по същество представлява сливане на публичния и частния сектор; такива режими са авторитарни или олигархични и изключват висшите и средните класи от властта, тъй като лидерът упражнява абсолютна лична власт и обикновено армията е лоялна към лидера, а не към нацията.
[11] Американски икономист, известен с изследванията си върху историята на икономическата мисъл, икономическата история и новата институционална икономика; носител на Нобелова награда.
[12] Американски политически социолог, консултант на фондовете на САЩ за подкрепа на хуманитаристиката и демокрацията (1922-2006).
[13] Германски социолог и философ (1855-1936).
[14] По заглавието на „ПСП" (проклетия след проклетия), приключенски роман на английския поет и писател Джон Мейнсфийлд, публикуван през 1926 г.
[15] Термин, въведен от американския социолог Робърт Мъртън, който очертава следните пет особености на теориите със среден обхват: Състоят се от ограничен набор допускания, от които се изграждат конкретни хипотези, които от своя страна са тествани с емпирични изследвания.
Достатъчно абстрактни, за да работят в различни области на социалната структура и социалния живот, и по този начин превъзхождат общите описания и емпиричните обобщения.
Не са развивани всяка една поотделно, а се утвърждават в по-широки теоретични рамки.
Преодоляват различията между конкретните микросоциологически проблеми.
Изискват конкретизация на незнанието. „Вместо да претендира за знание там, където то липсва, тази ориентация подчертано признава какво трябва още да бъде научено, за да се постави основата на още по-голямо знание.“
[16] А Разговор между Демокрит и негов ученик.
Ученикът: Учителю, вярно ли е, че Вселената се носи на гърба на 4 костенурки?
Демокрит: Да, вярно е.
Ученикът: А тези 4 костенурки на какво са стъпили?
Демокрит: На гърба на други 8 костенурки.