Ето затова е прието, че всички човешки популации извън Африка произхождат от една–единствена малка група от индивиди, тъй като всички неафрикански популации от Китай до Нова Гвинея и от Европа до Южна Америка могат да бъдат проследени обратно до същите мъжки и женски родословия. (Има по–голямо разнообразие на потекла в самата Африка, тъй като останалата част от човечеството произлиза от едно от няколкото съществуващи там по онова време.) Тези съвременни хора се разпространяват по света от Арабския полуостров. Една група се придвижва по крайбрежието на Арабия и Индия и достига несъществуващите в момента континенти Сунда (свързвал островите на днешна Югоизточна Азия) и Сахул (който включвал Нова Гвинея и Австралия). Движението на групата значително е улеснено от настъпилото заледяване, което стяга голяма част от водата по Земята в ледени шапки и ледници и понижава морското ниво със стотици метри под днешното. От генетичното датиране знаем, че меланезийските и австронезийските населения, които обитават в момента Папуа Нова Гвинея и Австралия, са били там в продължение на почти четиридесет и шест хиляди години, което означава, че те са достигнали до тази отдалечена част на света за забележително кратък период от време след първоначалното напускане на групата от Африка.
Други човешки същества напускат Арабия в посока северозапад и североизток. Първата група прекосява Близкия изток и Централна Азия и накрая достига Европа, където среща потомци на архаични човешки същества като неандерталците, напуснали Африка по време на предишното изселване. Групата, която тръгва на североизток, заселва Китай и други части на североизточна Азия, прекосява земния мост, който свързва тогава Сибир със Северна Америка, и оттам мигрира надолу към двете Америки, като някои достигат до южната част на Чили през около 12 000 г.пр.Хр.
Следователно библейската история за Вавилонската кула, където Бог разпръсва единната човешка раса и принуждава хората да заговорят на различни езици, е точна метафора. В процеса на миграция и адаптиране към различни среди малки групи от хора започват да излизат от естественото си състояние, развивайки нови социални институции. Както ще видим в следващите глави, първите сложни форми на социална организация продължават да са въз основа на роднинските връзки, но възникват само благодарение на религиозните идеи.
3. ТИРАНИЯТА НА БРАТОВЧЕДИТЕ
Споровете относно истината и същността на човешката социална еволюция ► Социална организация на семейно или групово ниво и преход към трибализма ► Запознаване с линиджите, родството по мъжка линия, както и с други основни антропологични понятия
След „Разсъждение върху произхода и основите на неравенството между хората" на Русо (1754) се разгръщат огромно количество опити за теоретизиране относно произхода на ранните човешки институции. Това се дължи преди всичко на натрупването на емпирични знания в края на XIX в. за съществуващи примитивни общества от основатели на новата дисциплина антропология като Люис Морган и Едуард Тайлър. Морган прави теренни проучвания върху намаляващите популации на коренните северноамерикански народи и разработва сложна класификационна система за описване на техните форми на родство, която разширява, за да я приложи също така и за европейската праистория. В книгата си „Първобитното общество" той създава еволюционна схема, която разделя човешката история на три етапа – дивачество, варварство и цивилизация, – през които, твърди той, преминават всички човешки общества.