Фридрих Енгелс, сътрудникът на Карл Маркс, прочита книгата на Морган и използва етнографските проучвания на американския антрополог, за да разработи теория за произхода на частната собственост и семейството, която по–късно се превръща в евангелие за комунистическия свят. Маркс и Енгелс разпространяват най–известната теория на развитието през модерните времена, утвърждавайки съществуването на поредица от еволюционни етапи – примитивен комунизъм, феодализъм, буржоазно общество и истински комунизъм, – всички тласкани от основополагащия конфликт между обществените класи. Погрешните схващания и свръхопростенчества на марксисткия еволюционен модел вкараха поколения учени в задънена улица в търсенето им на „азиатски начин на производство" или „феодализъм" в Индия.
Вторият важен стимул по отношение на теоретизирането за ранното политическо развитие е публикуването през 1859 г. на „Произход на видовете"[22] от Чарлс Дарвин и разработването на неговата теория за естествения отбор. Това прави логично прилагането на принципите на биологичната еволюция в социалната еволюция, което теоретици като Хърбърт Спенсър правят в началото на XX в. Спенсър възприема човешките общества като участници в съперничество за оцеляване, в което по–висшите господстват над по–нисшите. Неевропейските общества са тези, чието развитие е спряно или забавено. Всъщност еволюционната теория през непосредствено постдарвиновия период успява да оправдае световния колониален ред, при който северните европейци заемат място на върха на световната йерархия, която се разпростира през различни нюанси на жълтото и кафявото чак до чернокожите африканци на дъното.
Субективният и расистки характер на еволюционното теоретизиране довежда до контрареволюция през 20–те години на XX в., чието влияние все още се усеща в департаментите по антропология и културология по целия свят. Великият антрополог Франц Боас[23] твърди, че човешкото поведение не се корени в биологията, а е изцяло социално обусловено. В едно известно изследване той използва емпирични данни от анализ на размерите на главите на имигранти, за да докаже, че голяма част от онова, което социалните дарвинисти приписват на расата, всъщност е продукт на околната среда и културата. Боас привежда убедителни аргументи, че изучаването на ранните общества следва да се освободи от субективните преценки относно по–високи и по – низши форми на социална организация. От методологична гледна точка етнографите следва да се задълбочат,в обществата, които изследват, оценявайки тяхната вътрешна логика, като загърбят предразсъдъците на собствената си културна среда. С помощта на т.нар, от Клифърд Гиърц плътно описание различните общества биха могли да бъдат описвани само ако не бъдат сравнявани едно с друго или степенувани по какъвто и да било начин. След това студентите на Боас Алфред Крьобер[24], Маргарет Мийд[25] и Рут Бенедикт[26] преустройват културната антропология, придавайки ѝ несубективен, релативистичен и подчертано нееволюционен характер.
Ранните еволюционни теории, включително тези на Маркс и Енгелс, имат други проблеми. Те често приемат за даденост относително праволинейно и механистично развитие на социалните форми, при което един етап на развитие задължително предхожда следващия, а един фактор (като „начина на производство“ на Маркс) определя характеристиките на етапа като цяло. С натрупването на знания за конкретни примитивни общества става все по–ясно, че еволюцията на политическата комплексност не е линейна: даден етап на развитие често съдържа характеристиките на предишни етапи и съществуват множество динамични механизми, които придвижват обществата от един етап към следващия. В действителност, както ще видим в следващите глави, един по–ранен етап на развитие никога не бива изместен напълно от следващите. Китай осъществи преход от базирани на родствените връзки форми на организация към организация на държавно ниво преди повече от три хиляди години, но все пак сложни родствени организации продължават да характеризират части от китайското общество и до днес.
Човешките общества са толкова разнообразни, че е много трудно да се правят наистина универсални обобщения при сравнителното изследване на културите. Антрополозите се радват, когато откриват трудно разбираеми общества, които нарушават уж всеобщите закони на обществено развитие. Това обаче не означава, че не съществуват закономерности и прилики в еволюционните форми на различните общества.